|
Прашни страници
Яне Сандански пленява мис Стоун през 1901 г.
Американците щат не щат плащат тлъст откуп от 14 500 турски лири
ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ
Четата на Яне Сандански пленява на 21 август 1901 г. две жени - американската мисионерка мис Елена Стоун и Катерина Стефанова-Цилка, която е българка от Банско, но е женена за албанец. Екшънът се разиграва в местността “Подпряната скала” на пътя от Банско за Благоевград. Започва аферата “Мис Стоун”, която е една от най-шу'ECните акции в подкрепа н-E0 борбите за освобождвване на поробените българи в Македония и Одринско. Отзвукът е изненадващо голям. Събитието разбунва Балканите, а в САЩ и глухите научават за България. Това е една от най-шумните акции на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, ръководена от Гоце Делчев.
Какво правят двете жени в Банско? Мис Стоун е протестантска мисионерка, назначена през 1898 г. в Солун, където отговаря за просветната дейност на мисията в Македония.
Яне Сандански и Христо Чернопеев – двигателите на аферата “Мис Стоун”.
Снимки: Авторски архив
Катерина завършва образованието си в САЩ. Там се запознава и оженва за албанеца Григор Цилка, който завършил теоложката семинария в Ню Йорк. През лятото на 1901 г. семейство Цилка гостува в Банско. В града пък пристига мис Стоун, която организира през август курс за подготовка на учителки за американските мисионерски училища. Катерина Цилка е привлечена да изнесе лекции как се гледат болните. След завършване на курса мис Елена тръгва за Солун през Благоевград. Придружава я семейство Цилка, което пък заминава за Корча, където г-н Цилка е пастор. Заедно с тях са завършилите курса, а сърдечно ги изпращат протестантите от Банско.
Денят на отпътуването е съзнателно избран
ден преди седмичния пазар, когато пътят е по-оживен. Броят на пътниците обаче е точно 13 – фатално число, както по-късно осъзнава мис Стоун. Между тях е и г-жа Ушева. Рано сутринта тя прекалява с меда и се превива от болки в стомаха, което осуетява първоначалния план. Защото разбойниците отначало мислят да пленят нея.
Катерина Цилка и Мис Стоун с бебето Елена, наричано от Сандански “късметчето”.
“Подпряната скала” е гол планински зъбер, който отклонява реката встрани и е идеално място за засада. Похитителите могат да виждат всяка стъпка на бъдещите си жертви. Идилията е нарушена от грозен вик на турски: “Стой!”. Г-жа Ушева и синът й водят колоната, когато непознат мъж замахва с приклада на пушката си и иска да събори жената от коня. В същия миг отвсякъде въоръжени мъже обграждат нещастните жени и ги подкарват като стадо през потока, докато станат вир-вода. Григор Цилка не успява да извади пистолета си. Заедно с 13-те пленници разбойниците замъкват случаен пътник, имал нещастието да се озове не където му е мястото.
Пленените отначало смятат, че разбойниците ще им вземат парите. Катерина Цилка ги скрива в устата си, а часовника на мъжа си пъхва в колана. Една от учителките иска да даде на мис Стоун плик с пари, но последната не ги приема инстинктивно. Ужасът нараства, когато един от разбойниците се подиграва с г-жа Цилка, че не е скрила часовника както трябва. Значи те имат някаква още по-ужасна цел.
Мис Стоун и Катерина – свободни. Григор Цилка прегръща за пръв път дъщеря си.
Разбойниците са на различна възраст – някои са брадати, със свирепи физиономии и облечени като диваци. Повечето от тях са омотали лицата си с кърпи или пък са се почернили. “По всичко личеше, че са си поставили за цел да ни ужасят с вида си” – спомня си по-късно мис Стоун. И в това наистина успяват. Облеклото им е турски униформи с червени и бели фесове. Пред тях докарват 14-тия случайно заловен пътник, който е турчин. Един от разбойниците цепва черепа му с приклада на пушката си, след което го заколва в близкия храсталак. “Уповавай се на Бога” – шепне си изумената мис Стоун.
Повеждат американката и г-жа Цилка по стръмен склон. Един от разбойниците дърпа мис Стоун за ръката така, че синините не избледняват няколко седмици. Американката пита защо ги отвличат. “Когато му дойде времето, ще разберете” – отвръща й един от похитителите. Другите пленници пренощуват на поляната и ги пускат на другия ден, за да се печели време. Чак на 23 август българският търговски агент Шопов в Солун праща телеграма до Министерството на външните работи в София, в която съобщава за пленяването на двете жени в близост до българо-турската тогавашна граница. Малко след това се получава и рапорт от него, в който апелира към българските власти да сбарат разбойниците и да освободят жените, защото мис Стоун помага на българите в Македония.
По същото време началникът на мис Стоун в Солун – д-р Хаус, разтревожен от вестта за пленяването й, отърчава при американския консулски агент в Солун, който тутакси известява генералния консул в Цариград за нещастието. Американците се страхуват, че ако се прати потеря след разбойниците, те ще убият Стоун и Цилка. На същото мнение е и солунският валия.
Паниката е всеобща
Никой не може да разбере къде са скрити пленничките, нито пък каква е народността на похитителите им. “Как тези жени ще страдат, можем да си представим. Господ да ги пази” – вайка се американският мисионер в Самоков Дж. У. Беърд. На 1 септември 1901 г. турски войници завардват границата с България, за да не могат похитителите да избягат от Турция. Командващият праща ултиматум на разбойниците, с който иска те незабавно да започнат преговори за освобождаване на двете нещастни жени. Турското правителство е готово да плати искания откуп и не желае скандал, който ще предизвика коментари в чужбина за смутове и размирици в Македония. Два дни по-късно Отоманското комисарство обвинява България, че има пръст в аферата “Мис Стоун” и че похитителите не са турски разбойници, а българи, членуващи в македонския комитет.
Две от пленените и освободени от разбойниците българчета - Иван Радулов и Петър Ушев, разправят, че бандитите говорят лош турски, а когато са сами, предпочитат българския. Някои от тях се изпускат и казват че са в сношение с Македонския комитет в София. Общественото мнения трябвало да вярва, че те са турци, за да повдигне недоволство от тях в Европа и САЩ. Вървят всякакви слухове. Според един от тях, разбойническата чета все още е на турска територия, а пленените жени са скрити в някое българско село близо до границата. През цялото време обаче четата и жените остават в Турция.
Мъглата започва да се разсейва
На 11 септември 1901 г. половин час преди полунощ неизвестно лице %GFодхвърля две писма от Е%MBена Стоун на дъщерята на д-р Хаскел - американски мисионер в Самоков. Пленницата пише, че разбойниците искат 25 000 турски лири откуп за освобождаването й и поставят условие турските и българските власти да не ги преследват.
От ученика Любомир Харизанов американците разбират, че едната от пленниците е болна. Парите трябвало да се занесат в Банско и да се дадат на един протестант, който щял да ги прати на разбойниците. Почеркът бил на мис Стоун и не изглеждал подправен. Харизанов междувременно изчезва и сякаш потъва вдън земя.
Американският генерален консул в Цариград Чарлз М. Дикинсън смята, че мис Стоун е била наблюдавана и следена от комисари на Македонския таен комитет по пътя й от Самоков през юли до окончателното й пленяване на 21 август. Той е загрижен за доброто име на България. Престъпници и престъпления имало във всяка страна, но ако българското правителство не се намеси, САЩ нямало да му простят. Американският народ нямало да стои със скръстени ръце, ако се случи нещо с мис Стоун. Със злополучната афера е запознат и президентът на САЩ. Това е първият случай, когато американски гражданин е отвлечен в плен в чужда страна.
Аферата се усложнява през октомври
Намесва се и жената на руския дипломатически агент Юрий Бахметиев в София, която е американка и протестантка. Тогава в българската столица пристигат Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев. Преговорите им с Дикинсън за откупа се зациклят, защото американецът не ще да плати 25 000 лири. Виждат му се много. В това време четата се крие. Положението й се усложнява, когато през ноември върховисткият войвода Дончо Златков напада четата на Яне Сандански, за да задигне пленничките и той да прибере откупа за тях. Сандански се справя с него, но пък на 22 декември Цилка ражда момиченце. Двете пленнички изтърпяват нечовешки изпитания, но нито за миг не се разколебават. Още на втория или третия ден те са наясно кои са ги отвлекли и защо. Каузата на поробените българи в Македония става и тяхна цел.
Накрая откупът е намален на 14 500 лири, които пристигат в Банско на 13 януари 1902 г. Турците обсаждат градчето, а банскалии подпалват Тодевия хан. В суматохата около пожара лирите са сменени с олово на 19 януари. Лъжат турците, че откупът не е платен. Докато американците пътуват за Цариград с оловото, четниците на Сандански минават в България със златото. Предават го на Гоце Делчев през март и тлъстата сума подпомага подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Двете жени са освободени чак на 10 февруари 1902 г. край село Градошорци, Струмишко. Там Григор Цилка прегръща за пръв път дъщеричката си, кръстена Елена, на името на мис Стоун. Неин потомък беше първият албански посланик у нас след 1989 г.
Стоун и Цилка се връщат в Америка, където подемат кампания в подкрепа на борбите на поробените българи в Македония и Одринско. Аферата “Мис Стоун” приключва чак през 1912 г., когато американският конгрес приема закон, с който връща от държавната хазна на американците събраните от тях средства за откупа.
|
Яне Сандански пленява мис Стоун през 1901 г
