|
|
| Тема |
 Da si spomnim Perushtica |
|
| Автор | 24 чaca (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 20.04.02 14:01 |
|
|
|
03:49ч. 20.04.2002г.
в. 24 часа - стр. 14
--------------------------------------------------------------------------------
Перущица пияна през 1876 г.
23 април през 1876 г. се пада Гергьовден. На този ден в Перущица Кочо Честименски донася кърваво писмо от Пловдив и селото се вдига на въстание. От общо 2500 жители 600 нарамват пушките, което ще рече пълна мобилизация на боеспособното население. Никъде другаде бунтът не е толкова масов. Селото е освободено от турците и властта взема революционният комитет начело с учителя Петър Бонев. Въстаниците копаят окопи. Те отхвърлят няколкото предложения да се предадат и така да спасят селото от клане, грабеж и палеж. В близкото Брацигово същите преговори дават резултат - Васил Петлешков се предава и селото е пощадено. В Батак преговорите също дават резултат - след като се предават, жителите му са изклани до крак. Перущица избира свой път. Еуфорията й от свободата трае 9 дни и обилно се полива с прочутото маврудово вино. Дори по време на боевете въстаниците пият от него "до пълно отровление". Пожарищата в средногорските села, които се виждат нощем, перущенци тълкуват като клади от конницата на Бенковски, която повдига цяла Тракия. На петия ден насъбралият се башибозук и редовна войска сключват обръча около селото. Нападната, Перущица се отбранява яростно при съотношение на силите 600 отчаяни срещу 10 000 озверели. Битка се води за всеки окоп, после за всяка улица и къща. Никое друго населено място освен столицата на бунта Панагюрище не е отбранявано така упорито. Накрая въстаниците са натикани в черквата, по която започва да бие топ. Това обаче е яка каменна постройка с дебели стени, строена като бункер. Срещу нея топът е безсилен и от Пловдив докарват по-голям. Той събаря покрива, но стените издържат. На осмия ден Перущица е вече пепелище. Стърчат само училището, 2-3 къщи и черквата. Хората вътре страдат най-много от жажда. А само на 7-8 м от входа й шурти чешма. Турците дълго търсят да намерят матката на тая чешма и да я прекъснат, но не успяват. Затова вземат чучура на мушка. Общо за времето на обсадата 11 души са убити в т. нар. битка за водата. Те излизат от черквата, за да се доберат до чучура, и загиват. (Днес България е свободна страна, никой не пречи на водата да тече, но точно тази чешма в Перущица е суха!) В последния ден на бунта -1 май, положението вече е неудържимо. Башибозук наднича в прозорците на черквата и за да се спасят от поругание и мъки, нейните последни защитници прибягват до колективно самоубийство. В поемата си "Кочо" Вазов избира да обезсмърти чизмаря, който коли жена си,детето,а накрая и себе си. Много по-разтърсващо е обаче онова, което прави Спас Гинев. Той също е до последно в черквата заедно с жена си и 6-те си деца. Спас убива нея, после пет от децата. Търси да застреля и шестото, но то се е скрило между чувалите, и той се гръмва последен. В суматохата и пушилката детето оцелява. Общо самоубийците са 28, а всички жертви на въстанието са 352.
| |
| |
| 
|
|
