|
МЕМОРАНДУМ НА ВМОРО ДО ЦАР ФЕРДИНАНД
"Декември 1912 г.
Ваше величество,
След многовековни страдания бяхме честити да доживеем радостния ден - да видим Ваше величество в главния град на Македония*. Крайната цел на въстаническата борба, която бе организирана от нашите населения в Македония и Одринско, бе освобождението на поробената ни родина, за да може българският народ целокупно да заживее мирен и културен живот. Нашата мечта - мечтата на българския народ, ето вече се сбъдва - и няма да има по-щастливи от нас, ако зарята на свободата огрее всички кътове на етнографическа България под българското знаме.
Уверени, че в тия съдбоносни дни Ваше величество еднакво с нас трепери за запазване жизнените интереси на нашето българско племе, осмеляваме се да се присъединим към израза на своята дълбока благодарност за стореното досега от Ваше величество и израз на голямата тъга, която ни навява страшната мисъл, че почнатото освободително дело може би да се завърши с частично политическо разпокъсване на скъпото ни отечество Македония.
Известно е на Ваше величество, че наскоро след злощастния Берлински договор се поставиха първите основи на революцията в Македония, тъкмо защото населението ни веднага се проникна от убеждението, че далечната цел на една от силите, най-виновна за унищожението на С.-Стефанския договор, е да се осуети обединението на целия български народ, като се откъсне от България най-съществената, най-ценната за нас част на Македония. Вътрешната революционна организация в пълно съзнание, че колкото повече време се губи, толкова по-мъчно ще се възвърне загубеното чрез Берлинския договор, със скромните сили на поробения ни народ непрекъснато воюва и не даде покой на Турската империя до окончателното й разклащане. Въпреки големите мъчнотии, с които вътрешната организация трябваше да се бори тук и вън, тя неуклонно преследваше все една и съща свещена цел - да се спаси българска Македония за българския народ целокупна, неразделена. Пред вид на очевидните грабителски замисли на околните държави и мъчното прямо освобождение на целокупна Македония с помощта само на българската военна сила вътрешната организация се спря на идеята за първо време да действува само за автономия на Македония, именно за да я спаси от разпокъсване. Тази идея се оказа толкова спасителна, че най-сетне и съюзните сега с България държави, до вчера открити и решителни неприятели на автономията, я възприеха и невъзможният доскоро съюз на балканските държави се осъществи.** Както целият български народ, така също и ние тук с възхищение посрещнахме новия съюз и с пълно доверие във Ваше величество и славната българска армия ние неуморно се старахме да бъдем полезни на освободителното дело; без да прави разлика между съюзниците, нашата организация подпомагаше с всички средства и на сърби, и на гърци. Ала за голяма наша жалост, едвам що се завърши окупирането на наши български земи от сръбската и гръцка армия и вече се явиха признаци, които ни вдъхват страх за нашето национално бъдеще. Сръбски власти почнаха открито да съветват българина да се отрече от своето име, от своя род. Правят се приготовления, които сочат, че чуждата окупация в нашите области не е само временна. Народът ни в Скопие, който геройски досега е поддържал революционната борба, вече основателно подозира, че може би ще бъде оставен под чуждата власт. Радостта почва да се смесва с отчаяние и мисълта, че денят на успокоение, на мирна културна работа, който ни се пристори тъй близко, няма скоро да настъпи в нашата злочеста Македония. В тия тежки дни на надежди и съмнения македонският българин съзира най-силна опора в патриотизма, мъдростта и решителността на Ваше величество - доказани в много досегашни критически обстоятелства - и толкова ценни в сегашните решителни за бъдещето на целокупна България дни.
Затова вътрешната организация, вярна на своя скъп завет да работи за свободата на целокупна Македония, като излага пред Ваше величество гореказаното, осмелява се да поднесе от името на измъчения ни род молба да се застъпи Ваше величество с всички средства докрай, за да се избегне каквото и да е разпокъсване. Нека бъде Ваше Величество уверен, че за тази цел може да разчитва на помощта на македонския българин до последната му капка кръв.
От Централния комитет на ВМОР организация
(печат)"
* Цар Фердинанд идва в Солун на 5 декември 1912 година.
** ВМОРО предполага, че това е договорната основа на съюза на балканските държави.
Оригиналът е на български език.
За справка - Г. Баждаров, "Войните и Македонският въпрос" в "Македония", година I, книжка 4, 1922; също "Македония. Сборник с документи и материали", БАН, София, 1978, страници 573 - 574.
|
Меморандум на ВМОРО до цар Фердинанд от 1912
