Драги македонецо,
Виждам, че можем да говорим без да се обиждаме, въпреки че мислим различно. А това е добре.
Твоята публикация показва няколко много съществени твои грешки. Ще ти ги обясня.
1. Ti veruvam deka mnogu Bugari pobegnale od Makedonija vo Bugarija no kolku sto znam jas ne poradi toa sto se Bugari nego poradi toa sto sorabotuvale so Bugarskite fasisti koi vo Makedonija imaat napraveno mnogu zlodela na naselenieto.
Македонецо, основната маса бежанци идват в България след погромите във въстанията през 1902 и 1903 и още повече след войните в началото на века, когато във вардарска и егейска Македония се установява сръбски и гръцки режим (1913, 1918) - такива са и роднините на Пере Тошев. Те бягат, защото не желаят да търпят насилията на чуждия терор и искат да запазят българската си същност. Най-голям поток македонци мигрират в границите на Балканите именно от вардарските и егейските области към България.
Има ли фашизъм по това време?!
Това са повечето представители на видни възрожденски фамилии, за които под чужда национална власт има дори риск за живота. Спомни си за Пърличеви, Татарчеви...
2. Ти поставяш проблема на отношенията изключително в противодействието на комунисти и "фашисти", значи македонци и българи. Проблемът не е биполярното идеологическо противопоставяне - национален е, започва още със създаването на българска държава през 1878 и стига до крайна фаза след 1918. Не отъждествявай фашистко с българско - заблуждава те тъждествеността на македонско и комунистическо.
3. Кога се появява фашизмът като идеология и политическа практика, къде става това и каква е историческата му оценка?
4. Кога се появява комунизмът като идеология, кога като политическа практика, къде и каква е историческата му оценка?
В думите ти личи - и това е ясно изразено - че за теб комунистическото движение е синоним на справедливост и хуманизъм.
Со поздрав!

Черньо Пеев