Простете, че се намесвам, ако може. От дълго време и дума не съм обелил.

Преди повече от две години, мисля, беше, когато трупах болезнен жизнен опит по страниците на биг-блу, опитвайки се, един вид, емоционално да наститя сървъра с българщина ( друго нямаше какво да правя ), ми се случи да се запозная виртуално със споменатия малоеб Славко, който на снимка прилича на египетски владетел. Интересничко, нали? Просто e жалка гледка.

Та като стана дума за него, си спомних, как Славко изля гнева си върху неразумната ми глава за това, че съм предал делото и страшнатa битка - където македонците били покрили с кръвта си всяка педя от земята в борбата срещу българския окупатор - и съм се поддал на давленията на българската пропаганда. След което ме призова да се върна в лоното на праведните, защото, до преди десет години, ебати, даже не сме знаели какво е това Мики Маус, майка, пък сега така!

Хубаво дe, Славко, му казах аз, ама като като ти гледам весникот и големото лого, което казва, че той се списва за тези, които верват в непрекъснатостта на македонщината от дълбока древност та до днес, разбирам, че такива, като мене, които имат вътрешен повик, но са умерено настроени, не са много добре дошли във вашите редици.

Той, завалията, си помислил, че му говоря сериозно и факт е фактът, че от тогава, логото е снето. В името на приобщаването на умерените. За да додим и ние до златните порти на Олимпа. И ще газиме до колене там, в пухкавити облаци, и ще си беседваме по македонското прашанйе в мраморни беседки в кедрови горички, и ще яздим въздушни колесници, и въобще, ще се забавляваме чудесно.

Приятна вечер.