Чудя се защо ли?!

Скоро ще пусна едно материалче по този въпрос. На Петрова Нива още през садемдесетте години заведохме дин македонец от Битоля. Приятелско семейство много земни и хубави хора.

Отначало се държаха предпазливо но след мнгократни разходки из Странджа и разговори с местни хора, след литри вино и ракия и няколко умъртвени агнета, проумяха, че у нас македоски въпрос няма, Македония не е политически опасна тема и че не е опасно да си от Македония – всеки те смята за брат и му е интересно. Особено в Странджа, където живеят потомци на преображенци. Сегашните македонци от Вардарско не могат да промеят, че унас никаква пропаганда не е имало по македонския въпрос, никой не ни е навивал в една или друга посока. Политиката беше като за мъртвец – или хубаво или нищо. И понеже за процесите там нищо хубаво не можеше да се каже, не се казваше нищо.

Та като го заведохме на Петрова нива се просълзи и каза на баща ми: "Коле, исто сме, след тоа што го овде видов и разбрав, многу тешко ке биде на секи кой сака да ми обяснува, дека не сме едно исто. Грев, грев..."

После ни идваха на гости всяка година. И ние ходихме там. И разбрахме защо македонските ни приятели минаваха през Гърция. Сега той е покойник – лека му пръст!

Много, много им е объркана главата...

Вовата