Да не говорим че и немалка част от обикновения народец има проблеми с разбирането на "журналистическия" български които му се поднася от средствата за информация от префърцунени говорителки–пачаври и хлевоусти новинари, потъпкващи исконни, хубави, чисто български форми с изопачени побългарени чуждици (за което се смеем на македонците – присмял се хърбел на щърбел) само да те шашнат колко са учени завалиите. И един тарикатски словоред (24часа), който те оставя да се чувстваш като пате в кълчишта, докато схванеш какво аджеба ми се говори! За тази час от народа също е нужен преводач. Веднъж гледахме нещо (някакви новини) по телевизията на един телевизор изнесен на площада в село Бродилово. Една бабичка изкоментира: "Нишчо не и се сятам на тъвъ. Какви са тия тява думи? Тява не са хубави думи!" Изревах от кеф.

Ето ви от чистия извор:

"Бай Гъцо, Мърдавицата, сухоляв, сггугушен парясник на около педесе лазаря, излази на сундурмата на новата си, скоро измазана къща, па ръгна с нога бузолявото келяво пце на име Мърльо, което хръпаше току на чеперек. Пцето бавна еднаж–дваж сконфузено, па прецапа разлятата на двора помия и се свря в дрепака помежду кочината и мърсовината.
– Ща пак бря? – прогъгна стрина Пъца Гуджовкина, парясницата, която шъташе на бай Гъца и навремени му подслаждаше животеца – Що ти стори пцето, та го буторяса?

– Млък, ма! – скастри я Гъцо – За пцето – къртел! Тъй си знам язе. Ако не го буторясваш, оно че ти се качи на келя!"...И т. н. има и още, но не го помня...

Enjoy!

Предавам го по памет. Ако някой се сети откъде е оригинала или го има, да го типоса цялото тук – много ще съм му благодарен!

Вовата