Не очаквах да почнат партийни разправии по тоя повод. Лично аз нямам партийни пристрастия ако се изключи че имам алергия към червени. Нямам предвид ЦСКА де. Добър мач направиха с Шахтьой. Просто бях шокиран от изказването на Симеон. На диаспорците може да не им е много ясно понеже сигурно не са го чули по телевизията едно към едно но на мен ми личи че нещата са такива каквито изглеждат. ПРОСТО СИМЕОН НЕ Е НАЯСНО ЗА КАКВО ТОЧНО СЕ ИЗКАЗВА И КАК СА СЕ РАЗВИВАЛИ БЪЛГАРО-МАКЕДОНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ ПОСЛЕДНИТЕ НЯКОЛКО ГОДИНИ. Което донякъде е обяснимо като се има предвид че както даже от Македония се сетиха царя е нов премиер и отскоро е в България. Лично аз мисля че официалната българска политика по тоя въпрос последните 10 години водена от всички правителства е толкова точна че чак да и се ненадяваш. А вижда се че и сегашното управление не може и няма как да измисли нещо ново. Най опасни са някои идиоти дето се правят на интересни и смятат че ако нещо не се е правило така а по иначе щяло да се постигне много добър резултат. Няма такова нещо. За последните 50 години българо-македонските отношения са хвърлени в такова блато че търсене на лесни отговори с бързи решения на всички въпроси може само да ни натика още по дълбоко в блатото. Най общо има 3 варианта за поведение към така наречения езиков спор:
1. Хардлайнерска в стил гръцка политика. Искаме да се признае нашата гледна точка като единствено правилната. Оттук пълен блокаж на всякакви отношения.
2. Другата крайност да признаеме всичко каквото искат да признаем с идеята че оттук ще последва отпушване на всякакви бизнес, културни и други отношения. Впрочем резултата може да е само ескалация на претенциите от македонска страна за признаване на какви ли не дивотии като македонски майчин език от памтивека на македонски народ включително и на територията на България да не говорим че България трябва да се откаже от основни части на историческото си наследство. В крайна сметка не може да се стигне до друго освен до пълна конфротация при много по лоши за нас позиции ако сме тръгнали по тоя път.
3. Това което е сегашната позиция. Веднага след като признахме Р. Македония уточнихме че това не означава признаване на македонски език и нация. Уточнението имаше предвид че не признаваме въпросните език и нация такива каквито се разбират в Р. Македония и в исторически план. Това не означава че не виждаме някои сегашни реалности и че искаме тия реалности да се променят като условие за развитието на отношенията. Оттам и формулата за решаване на спора който като политически спор почна да го води македонската страна. От българска страна въпросната формула щеше да се приеме от всяко правителство и преди Костов стига Македония да го смяташе за приемливо. Но там трябваше да се стигне до смяна на властта за да се стигне до тая идея. А пък ние ако е нужно трябаше да чакаме и до 2099 година за да се получи подобно решение. Нито можем да направим нещо друго нито пък има за къде да бързаме. Македония е страната която трябва да се съобразява с времето защото времето и може да изтече и въпроса да загуби смисъл. Така че те направиха нещо умно макар и със закъснение което може и да е фатално и въпроса беше затворен като политически проблем. Да се връща някой отново да го прави политически проблем е най тъпатата идея която може да се развие. Сега е ред на спокойно неполитизирано обсъждане на тия въпроси от специалисти – историци, лингвисти и етнографи. Но това пак е дълга работа за която Македония може и да няма време.

Има ли смисъл като няма значение