Преди няколко дни в друг форум на друг олимпиец, който на всичкото отгоре правеше и кавър-версии на "Народе македонски" изпратих това, което ще изпратя и на Вас - откъс от "Българскьiй Буквар, част "А", на наречие по-вразумително на македонските Българи" от Кузман Шапкарев, прав татар родом от Охрид /град в Южна Ингошетия/, който според някой наследници на Буцефал бил "основоположник на македонскиот литературен jaзик през Възраждането". Питанйе: А по народност що си? Одговор: По народност съм Българин. Питанйе: Защо? Одговор: Защото съм роден от татко и майка Болгаре и зборувам Български. Питанйе: Не бидвит ли да си изменит човек верата и народността? Одговор: Има такви люде, що си изменят верата и народността. Туку тия чинат най-тежък грех. Такива люде ги имеет от светот за предателе. Тие никому не са мили, ами всекой ги мразит и ненавиждат, затова аз никога не ке прост да ми поминит такво нешто в умът и всекога ке ся мъча да освестявам такви изумени люде… Човека не е имал "удоволствието" сърби да му казват какъв е и що е и за това е живял в голяма заблуда, имайки се за Българин, а не за Гръцки бог, Византииски император, владетел на света и Бог знае какво още друго. Понеже сме на вълна поезия специално за Вас откъс от прекрасните стихове на Райко Жинзифов, пряк потомък на Чингиз хан, вуйчо на Ахмед Али Агджа и сестрин син на Хон Гил Дон: Кога стигнеш в моя земя, в българската Македония, ке видиш българи-юнаци, нестрашливи македонци. Речи, речи: "Македонци, ви, Българи-юнаци, докога вие у тъмница ке седите с църни лица?" Тамо ке найдеш една душа, душа мъдра, много блага, прочуема в околия, българска Македония. Она всичко си жертвува, нищо она не си жали за милата Татковина, българска Македония. Та както вече споменах ние в България си нямахме "браћа србе", които да култивират македонизъм у нас и за това си останахме Българи, а и като гледам трудно ще станем фенове на "античните си корени", защото това значи да застинем в развитието си там някъде - в Античността… …При моя умирачка клетва я ке оставам, при земна ми отлъчка сину си ке зарачам от Бугарски род да оставит плод. Нек се ширит, ся раздава в България Горна, Долна, от Вардара до Дунава, дума свободна, народна. Гологлави! В ръце шапки! Обърнете дно на чаши! Как що капнат тие капки, так да капнат врази наши!