По въпроса за тази особена за нашата съвременна езикова логика форма мога да добавя, че тя не е неестествена за много говори и в съвременна Бъгтария - западнородопски, документирана е и в Западна Тракия. Явлението е интересно и има съвсем ясен аналог с посочения пример от английски - в много индоевропейски езици тази форма на предаване на свършено действие в миналото е единствената и най-обичайната, т.нар. перфектно време. Състои се от глагол със значение "имам" и някакво отглалогно съществително /причастие/. В съвременния български за сравнение съществува аналогична форма със "съм" - "слушал съм". Любопитно е проникването на тези форми - с "имам" - в южнославянски езици. От една страна те са норма за средновековния и съвременния гръцки, но изглежда и там не са се развили естествено. За мене звучи убедително идеята за някакво влияние от Западното Средиземноморие - италиански, каталански и т.н. още повече, че тези форми се появяват и документират в периоди и райони, където по някакъв начин има влияние на романско говорящи.