На Балканския полуостров войните никога не са се водили по джентълменски, за да има позорни и героични победи. Нашите се изхитрили да искат примирие, докато дойдат византийците на Андроник III, само че сърбите се усетили и ударили, докато е време. Друг е въпросът коя от всичките версии за гибелта на Михаил Шишман е вярната: а/ че е загинал на бойното поле; б/ че е пленен тежко ранен и сърбите са го погребали впоследствие в Старо Нагоричане (където Йордан Иванов смята, че е разчел негов надгробен надпис); в/ или че Михаил Шишман е завършил живота си като пленник в сръбския двор, където престолонаследникът Стефан Душан го е убил със собствената си ръка. Последното едва ли е точната истина, но легендата отразява мисленето на сърбите от XV век: за тях е било не срам, а повод за гордост физическата саморазправа с врага, пък дори и пленен и беззащитен.