Навсякъде където има репресия е така. В "Житни поля, кървави хълмове", старата баба, цял живот разправяла семейната история как българската армия опожарява селото им, тя е спасена от гръцката армия и оженена в гръцко село (по-раншно огърчено българско село Балджа). На смъртния си одър бабата събира потомството и им казва, че не българската армия, а гръцката е изгорила селото им (едно от 40-те унищожени кукушки села), че тя самата е българка, че има брат в България и съответно потомците и имат братовчеди там. Тъй че когато наратива стане, кои са лошите и кои добрите, започваш да си измисляш всякакви истории, за да се впишеш.