Сега, като подходиш и ти с онова - може, ама не вярвам... Или - да, да, ама не... И... Иди се обяснявай.
Що не опиташ самостоятелно, а трябва друг да ти го доказва или оборва!?
Що не провериш колко държави правят избори през година-две, както нас от Освобождението си до 1944, та и пет ли, шест Велики събрания?
А периодите в които е разпуснато?
Колко от тези свиквания са заради народни протести някакви, недоволства или паркетни преврати от които резултата е все един и същ - Княза/царя остава си пак същия. Даже още по-овластен. Колко пъти сме яш правителства. Всичко е по решение на монарха.
Ти имаш един княз и двама царе. Гърците имат седем. Румънците и те толкова. Сърбите две или три династии сменят. Турците стават република, гърците имат три републики.
Проверявай независимост и устройства съдебни системи, армия и полиция.
После си и с еднопартийна система.
Единственото устойчиво е династията.

Мислиш, че на никой не прави впечатление? Не се отбелязва и от най-повърхностен поглед?

Имаш ли представа в колко дипломатически документа и трудове на близки и далечни политическия живот в страната е определян със синоними на нашето "Батак", директно като блато, от близки и далечни?
Опитай самостоятелно, ако отговора на въпроса ти наистина те интересува.
Би трябвало, защото историята ни в периода специално на Кобургите е определяна като трагедия, но за кого - за тях или за народа/държавата? На тях нищо им няма, те са си на власт, че един ни се натресе и съвсем скоро.
Кажи ми, къде го намираш това при друг народ и държава - виж какво се случва с монарсите довели до катастрофи страните и обществата си.
Пиши го "особеност", хайде, не "уникалност". То, резултата е все тоя. Щото е много важно как ще звучи, а не как е фактически и каква е истината.