Абе, няма как чисто в Солун средната (това дори не е средно претеглената) заплата да е със 15% по—ниска от минималната.
Ако се вярва на този калкулатор , чистата минимална заплата е 760евро, а в Солун средната 830. Не кой много лъже ;)
=====
А за PPP индекса, повечето е изсмукан от пръстите. Не си струва да се литкаме по него. Пример — в България се яде много хляб (да кажем) и цената му е 1 и съставя 10% от общите разходи т.е. България за 10% от индекса на ППП се взима колко хляба можеш да си купиш с единица работна заплата. В Гърция обаче хляба да кажем е на 5 пъти по висока цена, но съставя само 1% от разходите, щото там ядат ориз за останалите 9%, Ако ориза в България и Гърция са на една цена, то ППП за България срещу Гърция, би бил 4.5 пъти, за тези 10% разходи за храна. Което явно е неверно. С такива “изчисления” правят африканските държави супер богати, а Русия по—голяма икономика от Германия. Ама реално в Ростов на Дон заплатата е 500$ и процента 16% и за да си купиш кола даже Китайска ще събираш безкрайно много години. А в Нюрнберг, Германия, с 4 заплати си я взел тази кола.
—— това е тези дето най—ползват метода за отпускане на заеми.
За качество на живот:
Основните разходи — храна, гориво, електричество, лекарства, облекло, обзавеждане и т.н. са на сравнително еднакви, световни цени, освен ако няма затворен пазар и субсидия (директна или индиректна). Държавата по някакъв начин я събира тази субсидия, така че е безмислено дори да го отчитаме като намаление.
Вижда се, че и при услугите започва са се изгражда паритет. И остават образование, здравеопазване и разходи за жилища. Но това е би трябвало да е 30—35% от общият разход. Така че, разлики от 1.5 или 2 пъти в една страна отчитат явен дисбаланс.
|