|
Има го и на македонски .
С въодушевление научих за конференцията „Демистифицирање на (не)соседските односи на патот кон ЕУ: Случајот на Северна Македонија и Бугарија“, която се проведе в Скопие. Темата е повече от интересна и дава възможност да влезем в крак със съвременните достижения на социалните и хуманитарните науки.
Но наред с това, извънконферентните изказвания на българските участници будят интерес, и двойно по-голям интерес буди представянето им в медиите на РС Македония. Тези медии, както ни убеди съвсем скорошният опит с един безобразно направен монтаж на ТВ Сител, могат да извадят от контекст думи на жив човек (маестро Христо Христов), а ние после се чудим как можело историчари да режат откъси от документи или дори да подменят етноними (справка: добре известното изявление на Драги Георгиев пред Радио 77).
Изказването на Димитър Атанасов носи доста теми за размисъл и дискусия, но от всички тези теми какво ни показват медиите в РС Македония? Какви заглавия извеждат? Какво набиват в очите и съзнанията на гражданите, които я чуят, я не цялото негово интервю? Към кое от многото казани неща насочват вниманието на гражданите? Отговорът е прост: изтъква се това, което обслужва местния политически елит. И в този смисъл, дори да говори с най-добри намерения и желание да разчистване на авгиевите обори на двустранните ни отношения, българският историк служи като инструмент на съвсем различни интереси.
Тези интереси са доста прозрачни и чак се дивя той не ги ли вижда и не вижда ли, че неговите твърдения кореспондират с желанията на антиевропейския политически елит в Северна Македония, който полага доста усилия, за да саботира европейската интеграция на своята държава?
Няма да се занимавам надълго с твърдението коя държава е по-виновна или повече сгрешила. Излишно е, особено след като през лятото на 2022 година министър Османи извади скрития от Никола Димитров протокол от лятото на 2019 година, в който външните министри на РС Македония и България да се подписали под ясни точки за действие по изпълнение на договора за добросъседство. Знаем колко от този протокол беше изпълнено, като македонската страна наистина положи сериозни усилия двустранният процес да не работи. Ако тя полагаше половината от тези усилия в работа за подобряване на двустранните отношения, щяхме да имаме огромен напредък. Показаният от Османи договор стана повод за размяна на Фейсбук статуси между него и предишния външен министър, но също така показа ясно, че месеци преди всякакви декларации и становища на правителството и парламента в България, повече от година преди "ветото" и горе-долу три години преди откриването на клубовете, правителството на РС Македония просто започна да саботира процесите. Редовно зациклящата дейност на историческата комисия е пример за това.
По-подробно бих коментирал обаче твърдението, че внасянето на българите в конституцията на РС Македония не трябвало да бъде условие за започване на преговори на членство.
Трябва да ли бъде условие или не? Ето какво мисля:
1. Това наистина не би трябвало да бъде условие. То би трябвало да се подразбира като нещо естествено и нормално за всяка демократична мултиетническа и мултикултурна държава, която е избрала поименно да посочи в своята конституция дяловете от народи, които живеят в нея. Прав е г-н Атанасов - това не би трябвало да е вътрешно условие - това би трябвало да бъде вътрешно присъщ признак за нормалност в междуетническките отношения и случването му би трябвало да се подразбира като действие в реда на нещата. Дори се учудвам как през изминалите пет години от подписването на договора от 2017 г. правителството на РС Македония само не се сети да го предложи като жест на добра воля към представителите на българите в страната. Но какво правим, когато нещо толкова естествено се подразбира и не се случва? И какво правим когато подписаните протоколи на министрите се крият и не се изпълняват? Точно така, превръщаме естествено подразбиращото се от само себе си нещо в задължително условие.
2. И тук идва ред да напомня, че включването на българите в конституцията на Северна Македония не е българско условие, а условие на ЕС. Когато някой протестира против това условие, той протестира против предложението за преговорна рамка на РС Македония за членство в ЕС. Практически, предложението е одобрено от 26 държави членки на съюза и сега неговото оспорване и саботиране всъщност стопира евроинтеграционния процес на страната. България вече не слага вето - всичко е в ръцето на македонския елит. РС Македония вече пропусна възможността да получи покана за започване на преговори с ЕС в края на 2022 г. Силно се опасявам, че тя ще изпусне тази възможност и през лятото на 2023 г. И това - само заради някакви си 3504 българи на последното преброяване. Невъзможно е 3504 българи да са заплаха за сигурността и идентичността на македонската нация. Невъзможно е тяхното вписване в конституцията да доведе до "бугаризация". Звучи абсурдно, нали?
3. Ами ако... ами ако всъщност огромна част от политическия елит на РС Македония не иска преговори? Ако главните опозиционни партии ДПМНЕ и Левица искат да спрат своята страна по пътя към ЕС? Ако и част от бившите комунисти от СДСМ искат същото? Ако въпреки волята на своите съграждани те продължават да работят за сили по оста Белград - Будапеща - Москва? В такъв случай противопоставянето на искането българите да бъдат вписани в конституцията е само повод да се спират преговорите.
4. Някой ще каже "Ами откажете се от това искане и така няма да имат аргументи". Но ако България се откаже от това искане, в Скопие ще продължат с лъжите, че България не признава македонската идентичност. Още през есента на 2021 година в подкаста Samuel's Fortress казах, че искането българите да бъдат вписани в конституцията на РС Македония най-ясно показва, че днешна България признава съществуването на македонска етническа идентичност. Кога и как се е формирала тя е друг въпрос, но България признава реалността. Политическият елит в Северна Македония, обаче, както и сервилният му антураж от аналитичари и политиколози, много обича да повтаря, че България продължава своята стара "живковистичка" политика. Това, разбира се, не е истина и дори договорът от 2017 година споменава "двете държави и двата народа". С включването на българите в конституцията на РС Македония ясно ще се направи отлика между съвременните етнически идентичности на съвременните македонци и българи на нейната територия. Това искане е акт на признаване от страна на Р България, че днес в РС Македония има формиран македонски етнос. С включването на българите в конституцията РС Македония ще покаже, че на нейната територия наред с власи, албанци, турци, роми и т.н. има и българи. И двете страни могат само да спечелят дипломатически от това решение.
5. И отново - ако това е ситуация win - win, защо в Северна Македония се представя като България win - Македония lose? Кой в РС Македония печели от това да се спре евроинтеграцията на страната, като само си намира претекст в искането на ЕС за включване на българите в конституцията?
Ето върху този въпрос трябва да се замислим. И като приемам правото на г-н Атанасов да бъде критичен към българската страна (съвсем закономерно право, български граждани сме и е редно да търсим грешките на своите политици и държавници), смятам, че неговите твърдения поощряват антиевропейските политици в Северна Македония и не насърчават авторефлексията и самокритичността на македонското общество. За това, разбира се, там помага и медийната среда, която много умело "програмира" нагласите на гражданите в зададената й от политическия елит посока (справка: истеричната и пълна с клевети кампания по очерняне на Християн Пендиков).
Надявам се повече хора да гледат и видеото от конференцията, защото е важно науката да служи на обществото и нейните достижения да бъдат достъпни на по-широки кръгове от граждани.
Редактирано от NAVYBG на 22.02.23 14:57.
|
Georgi Stankov [re: SashetoBE]
