"Тук не е информация..."

"Точно по това време избухна Костурското възстание. То възбуди духовете, но не помогна до единодействие. Костурските ръководители - Паскал Паскалев, Паскал Добролитски и Костадин Иванов и тримата от революционния щаб се бяха явили в София да търсят помощ от българското правителство. Най-напред бяха потърсили своите студенти, а те ги отправиха към мен. От своя страна аз ги отправих към "Лавеле" 16 - Щаба на несъществуващото още Македонско народно освободително движение. Не знам по какви причини Асен Аврамов и Цилев им отказваха съдействие. Възмутен и аз заедно с тях ги заведох в Министерския съвет. Прие ни министър-председателя Богдан Филов. И Паскал Добролитски разгъна пред него старо революционно знаме, което през Илинденското възстание баща му го е развявал пред славните илинденци. И започна:

- Помощ, господин министър-председателю. Молим за помощ. Гинем като мухи от италианци, от гърци. За всички сме лоши. Леб нема, патрони хич, а со голи ръце не можем да се бием.

-За каква помощ сте дошли, прекъсна го Филов. Намесих се в разговора. Обясних това, което бях обяснил на секретаря преди да ни приеме.

-Идете при министъра на външните работи. Явихме се и там.

-Не можем сега да се притечем на помощ. Проблема е важен. Италианците са ни съюзници, но идете при военния министър.

И така, лисицата за опашката, опашката за дупето, препращаха ни от човек на човек, докато се убедихме, че помощ няма да получим. Заминаха си омърлушени хорицата, без да получат утеха, а озлобени и наранени. Съпроводих ги до Кременица. Когато се разделиха, събуха обущата си, изтупаха праха от тях, да няма спомен от нищо българско. Толкова се бяха отвратили.
Шарци направиха достояние събитията в Костурско на българската общественост. Десетки хиляди позиви бяха напечатани със снимки на чети, воеводи и с описания за нещастията и събитията и разпратени из цялата страна. В София се раздаваха на минувачите по улиците от студентите и учениците.

Но възстанието бе потушено. Кървавият режим отново тегна като ярем над бедните костурчани..."

-Георги Димчев, "В люлката на мъките", Четвърта част, София, ок. 1970 година https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3438

Документи от/за Костур и Костенарията: https://www.strumski.com/?s=%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE&op=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8%21

На снимката: Четата на Паскал Добролитски от Македоно-българския комитет в Костурско през 1943 г. Добролитски е трети отлево- надесно.

С властта, дадена ми от интернет, обявявам себе си за експерт във всички области!