Да резюмираме:
германската концепция в танкостренето след ВСВ ляга на собствения им опит. това разбира се се отнася и за другите основни участници в тази война.
Понеже разглежданият случай се върти около основния боен танк на въоръжение в болшинството европейски страни и е в най-голями количества, спрямо останалите европейски танкове, като Чалънджър, Леклерк, Ариете е нужно да отбележим и някои други предимства, не споменати до момента, сравнявайки с подобните нему европейски и американски аналози. Ще се наложат и сравнения с други германски образци.
Леопард-2 по класификацията на танковете се води тежък танк. Такъв е бил по тонаж някога Тигър-1. За разлика от прекия му предшественик Леопард-1, който се води среден танк с тегло от 42т.
Ранния Леопард-1, създаден 50-те години на миналия век, наследява концепцията на най-добрия среден танк от ВСВ - Пантерата. Маневрен, бърз, с голяма пробивна сила на оръдието, лесен за превоз и пригоден за преминаване по болшинството европейски мостове. Все пак крайните оценки, особено свързани с танкови пробиви, подсказват предимства на тежките танкове. В случая опита с Тигър-1, бива взет при разработката на Леопард-2 и неговия американски аналог М-1 Абрамс, а този на свръхтежкия Кралския Тигър (най-добрия във войната, способен да участва като равен и в останалите конфликти до края на века) при разработката на британския Чалънджър.
Проблема при последния е голямото тегло, което прави проблемна логистиката и преходите по някои мостове. Освен това, английския модерен танк, както френския и италианския не са в онези количества в които са произведени германския и американския.
Горивото, сложната поддръжка и по усложнения транспорт с оглед географията, което касае и времето за доставки на Абрамса, накланят везните в полза на Леопарда, поне на първо време. Това се отнася и до обучението на екипажа (времето за усвояване на немския танк е по-кратко).
Ето защо толкова се разисква въпроса в евро-атлантическото пространство и всичките тези детайли, украинците прекрасно ги знаят.