Да, но пак има политиканстване, основано на компромиса, а не на реципрочност та.
Срещу всяка външна намеса - за до добро или лошо, седи нашата си работа.
Тоест, нямаше да седи въпрос за "освобождение" без потребност от свобода. Тя идва първо с Паисий и Възраждане. Други тук място нямат. Ама никой!
После - нация и територия в граници на Екзархия. Можем дори на турците да отдадем заслужено, защото е едно доброволно волеизлияние - допуснато, състояло се, признато от всички. В това число и със санкция - чрез схизмата се затвърждава, а не спира. С официални документи препотвърдено.
Има ли по-категорично засвидетелствани и признати граници, в които получаваме право или и на двете - църкви и училища, или минимум на училища и право на църковно представяне!?
Някой да чества 1870?

Следва Априлско въстание, пак без каквато и да е чужда помощ.
Защо не е национален празник?

Къде ги тука "Великите сили" - та те ще се изтрепят помежду си върху именно тези факти. Англия не ни иска на Бяло море, но в отношението си към нас вечно ще държи отворен въпроса "поне Кавала". Признава наличие на народност, подкрепя държавност.
Немците не искат и да чуят за голяма, славянска държава и чудо правят да ни пишат не-славяни и ни скарват с околните. После свирки ще ни издялкат, само и само да сме с тях.
Русия първо се съгласява с всички от 1876 в Цариград, после и с Лондонски протокол от 1877. Дотогава няма тайни между тях. България с граници по модела на Екзархията единодушно присъства с име и нов статут. Само Османци не го признават.
После рязък завой от Русия с немците от Рахщад и Будапеща, тайни, в които България не се и споменава.
После Лондонско споразумение, където България ясно присъства с граници "не по-малки от Екзархията - Цариград", на запад между Нови-пазар и Сяр и беломорието. Много точно разписан статут на освободени територии в 1878.
Идва мира, но не в Сан Стефано, а в Одрин месец по-рано и в него много ясно е записана България, препотвърдено от лондонското споразумение и граници "не по-малки от Екзархията - Цариград".
Следва Сан Стефано, орязана Добруджа и Нишко, дадени другиму, включена само въпросната Кавала и остър конфликт с Англия, първо и раздавана територия по руско усмотрение, като второ - несъгласувано с немците. Скачат Франция и Италия даже. Този "мир" омазва всичко.
После отиваш на немска територия и се връщаш осакатен и жалко ти за големите жертви и напъни.

Сан Стефано е тържество на монархизма. Негов символ в България. За мен пък.
Не случайно се чества и по повод възкачването на Борис Три на трона, същата дата. Затова и комунистите не го долюбват. Имат си своята логика. Аз, като заклет парламентарист и републиканец няма да отрека ролята на монархията (за добро или лошо), но никога няма да престъпя народната воля - границите на плебисцитите по повод българската църква и училища от 1870.
През дедовия ми е коя империя какви цели преследвала. Аз и рода ми е кръстен на български и ограмотен от български даскали. Така съм разбрал що е свобода, що е народ, език, история наша и световна. Част не е даже и от Санстефанска България, но си има и по онова време български поп и даскал.
На турчин ли да кажа "благодаря" за това или на руснак, англичанин, немец някой?

Русия е пре-пре-много и призната, и уважена, и благодарена, и какво ли още не. Не разбирам къде въобще е мястото на признателността към други, империи, държави и народи, когато седи въпроса за национална чест, достойнство, граница, олицетворени в общ, единен празник?
Всичко започва с "О, неразумний юроде!", май никога няма и да свърши. Един срам само и това е. Срам пред свои и чужди.
Е, стига вече бе .. бааахти!
Комунисти-фашисти-монархисти-републиканци, как не се наситихте!? Седете си първо българи!

Редактирано от leyte на 18.01.23 14:59.