Мартин Петрушев за "Гласове": Ако прогресивизмът ни води с нещо напред, то това със сигурност е за сметка на бавното умъртвяване на човешкото. Затова прогресистите цензурират и постепенно налагат все по-тоталитарни мерки спрямо пазителите на човешката същност. Човекът изначално се намира в динамични отношения със света, които всеки един тоталитарен режим се опитва да направи статични, за да запази или засили настоящата си форма на управление. От историческа перспектива всеки подобен режим е обречен на провал в дългосрочен план, но понякога редица поколения остават под неговите клещи, докато самите клещи не се счупят от пренатягане. В своята концепция за края на историята Фукуяма казва, че „идеалът на либералната демокрация не подлежи на усъвършенстване в принципен план.“ Това е и ключът към разбирането на настоящото затягане на либералната система. Ако нещо „не подлежи на усъвършенстване“, то то непременно в даден момент става статично, а ако един политически идеал стане статичен, то той постепенно се изражда в тоталитарна идеология. Точно заради това либерализмът с всички свои „нео“ и „пост“ проявления, които влизат под шапката на прогресивизма, е обречен на провал в средносрочен или дългосрочен план. Впрочем това е забелязал още в началото на 90-те години Жак Дерида, когато пише:
„Една догматика търси начин да възцари своята световна хегемония при парадоксални и подозрителни условия. Днес в света съществува един доминиращ дискурс, или по-точно в процес на ставане доминиращ. (…) В ритъма на размерена стъпка той припява: (…) да живее капитализмът, да живее пазарът, да пребъде икономическият и политическият либерализъм!“

Установяването на подобен вид хегемония, било и с радостните оразмерени стъпки на прогресивизма, е невъзможно без да се наложи статична интерпретация, която по неизбежност придобива размерите на тоталитарна система. В това отношение Дерида още преди 30 години и с голяма точност е прозрял слабото място във фантазмите на Фукуяма:

„Никога, никога досега в историята, хоризонтът на това, чието оцеляване се чества (а именно всичките стари модели на капиталистическия и либералния свят), никога този хоризонт не е бил толкова мрачен, заплашителен и застрашен.“

Разбира се, Фукуяма допуска, че ще съществуват форми на теокрация или военна диктатура, но не и в либералния режим. В същото време от днешна гледна точка е все по-вероятно в краткосрочен или средносрочен план определени квартали в по-големите западноевропейски градове да се превърнат във военизирани крепости, които да пазят по-важните институции от миграционния поток. Във всички останали места ще цари хаос, който постепенно ще бъде привеждан в ред пропорционално на израждането на прогресивизма в тоталитарна държава на надзора.

Ако Русия е установила авторитарен режим, в който властва цензура и от прозорците на сградите спорадично падат неудобните, то поне руснаците са наясно със своята корупция и олигархия – картите са открито сложени на масата.

Прогресивизмът на Запада обаче използва клишета за демокрация и свобода, с които се опитва да прикрие, че все по-усилено затяга цензурата и е всячески устремен към запазване на хегемонията на мисловния дискурс – било то в научния догматизъм или в опита за приравняване на човека чрез свръхлицемерна толерантност. Оттам и това преклонение пред правата на човека, с което прогресивизмът все повече започва да прилича на организирана система на вярване. И тук стигаме до основния въпрос на текста – води ли ни вярата в прогресивизма към упадък?

С властта, дадена ми от интернет, обявявам себе си за експерт във всички области!