Ония по Адриатика са си там по същото нреме, когато са и ония в Костур. Заселванията там са преди 14-15 века. Българските завоевания 8-9в, вървят там, където са най-гъстите маси славяни, а не славяните да се заселват, след като дойде българската държава. Ония по Адриатика още са си там, ама вече са гърци, викат им гръцко малцинство в Северен Епир. Пък имената на селата и градовете им славянски до ден днешен. Например Вранище и Луково, в района на Химара или Нарта и Звърнец в района на Вльора, както и очебийните Делвино, Лесковик и прочие до Аргирокастра.
Описваш, все едно тия преселения са се случили през османско време или малко преди това, а то е 800г., по-рано и то не съвсем от източна посока.
Даже Родопите са анклав на куберовите българи и панонските славяни, а не на източните, от които сме днес повечето в България.
"Албанските" преселения в днешна България, са добре изследвани. Всъщност става въпрос в повечето случаи за изтеглящи се българи от средновековните ни землища, бягащи от албанската експанзия (който остава, става грък или приема исляма и става албанец, има и разтворени в аромъните). Основни пътища Шкодра-Дебър-Скопие-София-Кутловица; Елбасан-Охрид-Щип-Горна Джумая-тракийското поле-Търновско-Разградско-Варненско или от тракийското поле за Одрин и празната Източна Тракия (Малгарско и Визенско); от старата столична област Девол за Кукуш-Петрич-Неврокоп и от там пак в тракийското поле.
Ето, виж и Загорохорията в Южен Епир, позната още като областта Войнико, села като Цепелово (най-известната им личност Константин Радо(с), член на Филики Етерия), Капешово, там се омешват с влася и сега са гръко-куцовласи. Ама откъде са се пръкнали имената на селата им, сигурно от Луната са паднали.
Даже една южна Превеза е със славянска етимология-прелез през пролива.

Редактирано от komitaO3 на 06.01.23 23:16.