Тънем в нашия си, национал нихилизъм, цвърчим в собственото си пъкло, хубаво, хвърчи навън мъзгата.
Пак!

Начина, по който се делим и дерем помежду си не ни е типична черта. Има го навсякъде и най-вече в околните народи. Голям майтап е като започнат съседите и да се "обиждат" един-друг на българи. Ние правим същото, пращайки този или онзи при съседите.
Голямата убийствена разлика е, че помежду си го правят, но както тук в общ знаменател от типа "то и затова българското не струва", те не слагат.

Всеки на балканите е губил или печелил територии. Имал е възходи и падения. Оставал е без най-ценното - столици, църковни центрове, поминък, родни места. Ние сме приобщавали и нас са ни приобщавали.
В цялата тази амалгама България е не просто географически център на тези процеси. Ние ги събираме и ги отдаваме. Сами не ги ценим, другите се кичат с тях. Въпреки всичко, най-големите, сумарно представени богатства на тези балкански етнически и културни трансформации се пазят тук. При това да го видиш и пипнеш материално, не някакво духовно, трансцедентално неизмеримо.

Околните заедно да се съберат няма да докарат физически, наследствени културни и материални белези, каквито ние имаме оцелели в днешната си територия. За тях някой тук е плащал, постоянно градил, не ги е разхищавал и от едно хубаво е правил още по-хубаво. Защото му знаем чалъма, смисъла, предназначението. То е наша направа, градеж и производство - наши пари, кръв, пот и сълзи.

Отиваш в днешна Сърбия, питаш ги - кое славите. Казват, Душановата империя. ОК' - славно, голямо, факт. Кое е останало от нея в днешна Сърбия - 5 манастира, 10 църкви, 20 града.
Било белег на сръбските архитектурни школи. Най-старата й викат "Моравска"(Майко мила!), После идвала "Вардарска" (Що си ме родила?), Следва някаква шумадийска, най-развита (Може!).
Няма да им спорим къде са спали майсторите им преди да съградят тези обекти, сръбски. Такива са си, все пак са поръчани, платени и оценени от техните фамилии. Евала!
В днешна България, от което сме "заварили" в 5-6-7 век, до падането под османците 15 век (за 1000 години), имаме оцелели, само църквите са ни над 100. Крепости със зидове оцелели и по над 5 метра са към 300. Градските центрове от античността още населявани и заселвани с българи - София, Пловдив, Варна, Търново, Стара Загора, Силистра, Видин, Кюстендил, Несебър, Созопол, Видин, Никопол, плюс още 50 (Шумен, Търговище...) не са мърдали и на тях си живеем.

Отиваме в съседна, днешна Гърция. С тях може да спорим кой, колко оцеляло има. Да, много е, уникално е, възстановява се и цял свят го знае. Ние знаем тяхното, но те за нашето тук са хал-хабер. Най-ценните им гръцки наследства са загубени. Но пак си ги имат много. Ако е чуждо, не го пазят. Грях им на тяхната душа, не нашата.

Отиваме в най-голямата, православна, велика Русия. Ще ти напълнят с гурли очите и налеят кал в ушите само да се пулиш и слушаш глупости.
Най-старата им църква е в Крим - Керч, от 7-8 век. В 9 век имат още 5. Намират се в... Кабардино-Балгария, под Кавказ. Да не говорим, че Керч е срещу Фанагория, но столицата - табана е бил Керч, винаги населяван от скити християни, пък единствени скити, християни са наследници на един патриций от 7 век. За друг такъв скит патриций съм питал дали, някой знае, ама никой не е отговарял. Ама нали сме тангристи... Отделна тема. Тъжна.
По цялата останала грамадански територия русите имат оцелели от времето на приемане християнство до 15 век 8 църкви.
Да не реват много ще им дадем и украинските - да станат общо 20. С книги и попове наши.
Да напомним, тукашните ни ч
са над 100 оцелелите.
Огромен народ са и с пъти повече от нас. Броят на градските центрове и крепости запазени е пак по-малък. Градската култура и занаяти са си градски. А нашите църкви са си и по селата запазени.

Къде да идем... В Румъния - има замъци уникални, с манастири, но не е сравнимо, защото това не е постоянно населено място. Старите им градове са 15-20. От античността са 4-5 поселения.

Днешна РСМ - пак към 20 църкви и градове. Прекрасни, но обемите са несъпоставими. Художествени някакви стойности, може.

Албания също пази и има много хубави неща, но е безсмислено да се сравняваме.

Турция си е Анадола и много малко има за сравнение извън Истанбул и крайбрежието. Макар Цариград да си остава короната на всичко балканско.

Коя е най-консервативна, кои най-умеят да тачат и уважават свое и чуждо - мостовете и конаците на пашите, джамиите им, гробовете на сръбски крале и патриарси, мощите им. Колко католически храмове има градени и пазени в Гърция, евангелистка катедрала, както в Пловдив и София, еврейски храмове както във Видин и София. Арменски и грузински църкви и манастири, общини.

Ама имало завоеватели... Е, по-лошо и дълго от нашето тук при другите имало ли е!? Вадим им две църкви, уникални - една в Паталеница и една в Самоков. За да си ги съхраним целите, до купола с кръста зарити с пръст, в могили.
Колко околни и далечни го имат това?

България е с най-богатото наследство, запазени центрове, традиции, начин на живот и надграждане на минали епохи. На околните сме им и строителите, и пазителите. Пръст да ядат, не могат да ни стигнат.

Ние също няма смисъл да скачаме на хърватите, примерно, че тачат глаголицата НИ. Напротив, ние там сме я занесли, дарили сме ги с нея и само можем горещо да ги поздравим.
Когато турци ни пазят Желязната църква да им отговорим със същото. Македонци, че поне тук-таме запазиха от сръбско поругаване плочи, икони и стенописи (другаде и толкова няма). На гърците, че мажат и бришат (ние също), но не изопачават историята и делим едно наследство.

Когато осъзнаем на първо място не просто собствената си ценност, но и превъзходства. Когато облагородим цялото си наследство и систематически, статистически се научим да го сравняваме, че и противопоставяме него на другите, а не арогантността си. То тогава ще имаме истинско единение. Другите го съзнават по-добре от нас и затова негативите и деленията помежду ни са така щедро подкрепяни отвън.

Мъчно е, уморително е, не може човек вечно да се бори с това черногледство. Трябва и разбиране с околните, защото гърците си загубиха Константинопол безвъзвратно, на турците им избяга лелеената Европа, сърбите вече нищо нямат в Косово. Букурещ пък за пръв път се споменава в едно писмо на български от 15 век. Последните едва намират нещо свое да нарекат. Не е грешно да се споделя общото величие и наследство. Грешно е да се самоунищожава. Своето тук не ценим, не го знаем, ходим по околните да им се дървим.
Всеки пита (с пълно право), къде е вашето да го видим, което там сте си опазили, че идвате тук да го търсите. Него го има, то е по-изобилно от на околните, но гние и тъне в храсталаци и бурени. Крием го в пазвата

Албанците казват - България е майка на Балканите. Каквото ни е нужно от нея сме го взимали.
Така са майките - повече дават, отколкото взимат. Майка ни си е баш богата и чеиза й край няма. Стига сме я обиждали и подритвали, че и Господ няма да ни прОсти, ей!