|
|
| Тема |
 Re: Нашенци в Гора [re: Hon Gil Donchevski] |
|
| Автор |
MupaM (ordinary юзър) |
|
| Публикувано | 04.01.23 15:57 |
|
|
|
То според някои от Източна България дори и врачани говорят почти на сръбски. Точно вчера един познат от Пловдив (с корени от Беломорска Македония при това) ми вика, че ако чуя как говори на родния си диалект бащата на сегашната му половинка, от Северозапада някъде, щяла съм да си кажа, че на сръбски говори.
Извън майтапа - има го това, за което говорите, доста често и вероятно е обяснимо не само с незнание, колкото и да е дразнещо. Предполагам, тоест надявам се, че навсякъде го има, не само у нас. Било неутрално или с отрицателен нюанс, както в случая с "ония сърби".
Понякога у нас е и като търсене на престиж. На тоя дядо му от Добруджа - значи румънска жилка, на оня от Беломорието - гръцка жилка, и то с гордост. А често дори е съмнително да има данни за такава жилка. Ей, Василка Азисова тия дни по медиите се превземаше, че имала прадядо грък, друг - турчин, и че не било като за нея името Васил.
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“Редактирано от MupaM на 04.01.23 16:02.
| |
| |
| 
|
|
