Имах един познат като студент. Беше полусирак на социална пенсия, беден - цепеше стотинката и караше на хляб и лютеница. Та толкова гняв имаше у него към имащите, толкова дълбока неудовлетвореност и свръхфиксация, че ми остана като олицетворение на част от психологическите процеси, които вероятно са карали човек да става комунист или антикапиталист. Има всякакви случаи, разбира се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите