Много е опасно човек да пише социално-ангажирана поезия. Защото тогава се гледат делата и думите. При наш Никола Вапцаров има доста притеснителни разминавания: от македонистките кръжочни излияния до емпатията към угнетените пролетарии в Испания. Нашият човек все е ял белото на хлеба: колцина са могли през 30-те да завършат за корабен механик и да обикалят света с търговски кораб, близостта на тейко му до двореца винаги е била от полза, после като е станал борец за социални правдини охотно е поддържал висок жизнен стандарт с американски долари от СССР. Вярно, бастисали са го, но е молел за пощада и е писал, че е българин. сега, че неговите хора са го предали и използвали като подметка е друг въпрос. И, че жена му е тръгнала с първия срещнат "фашист" да жули шундата на Бялото море - също е факт. О, времена, о, нрави.
Никой от другарите му съпартийци не го е смятал за значим поет, заебавали са го. Посмъртно експолатират личността му. Това е.

Редактирано от goga на 04.11.22 17:17.