Както и да се въртим, гъзът ни все си седи отзад. Това казва.
Винаги ще сме лошите.

Аз на теб повече, ти на мен по-малко.

Това ИМ е играта, на някоИ.
Но, не е НАШАТА игра.

Ако с подобни теми не го схванем, ако политическата сатира, целяща да ядоса или разсмее, не помогне.
Значи сме близо да се колим.

В казармата намерихме едно кутре, само, още сляпо. Един вика - Как оцеляло бе, да му е@а майката.
Друг каза - Не става, тя вчера умря...
След миг мълчание се съдрахме да се хилим като идиоти.
Колкото тъжно, толко и смешно.
Ние как ще оцелеем...