за находките в Боженишки Урвич:
"При археологическите разкопки през 60-те години на 20-ти век до главната порта на крепостта Боженишки Урвич са открити над 1300 сребърни гроша с лика на цар Иван-Александър.
Те са били вторично нащърбени и влезли в употреба от името на неговия наследник – цар Иван Шишман. Според българския историк Христо Матанов, голямото количество сребърни монети с вторично намалено тегло доказва две неща: 1. Българският цар Иван Шишман е изразходвал последните богатства на хазната си , за да укрепи военно държавата; 2 . Вероятно, във времето около обсадата на крепостта, заради османското нашествие и разорението в предходното десетилетие, богатата някога българска държава започва да изпитва недостиг на благородни метали и това принуждава цар Иван Шишман да намали теглото на сребърните грошове, за да изсече допълнителни монети. Тоест вероятно е имало вече голяма инфлация и обезценяване на паричните знаци."

За находките в Кокалянски Урвич:

"Според направените проучвания на място, крепостта е била допълнително разширена и укрепена от Иван Александър и Иван Шишман. На нейна територия се издигал манастирът „ Свети Илия“ - и според археолозите - Урвич представлявал не просто планинска крепост, а малък средновековен град, който отлично използва особеностите на релефа за своята защита. Мястото е стръмно и труднодостъпно от три страни, затова е наречено „Урвич“ – от „урва“, „пропаст“. Косвено доказателство, че лично цар Иван Шишман е полагал грижи за укрепването на цитаделата и защитата на стратегическата област са намерените преди няколко години 18 сребърни аспри, за които се смята, че са били част от много по-голямо съкровище от стотици сребърни монети. Парите са изсечени буквално в първите месеци от царуването на Иван Шишман, като на тях е отпечатан образът на цар Иван Александър, а допълнително е поставен монограм на новия цар Иван Шишман. Според проф. Николай Овчаров, това се е налагало, поради факта, че към онзи момент Урвич е разположен в гранична територия, в която са в обръщение предимно венециански и сръбски монети, а от българските най-познати и вдъхващи доверие са тези с популярния български цар Иван Александър. В най-драматичния момент от българската история българските владетели не жалели средства и усилия да укрепват стратегически крепости в проходите на Стара планина и в района между Белово и София."

Потърси какво е писал нумизматът Константин Дочев за намерените при разкопки монети от онова време . Първата емисия сребърни монети на Иван Шишман е от 1371 г. Тогава България е все още богата.

За който няма нерви да чете, може да гледа на по-популярен език:

https://www.youtube.com/watch?v=4CSK9RGt75s&t=245s

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от goga на 24.10.22 08:47.