Разбира се, че е така. Нито младото поколение, нито другите поколения ще са хомогенни, дори да се виждат някакви тенденции според поколенията. И това, че един е недоволен от властта в момента, не изключва съгласието му да е част българската държава - нищо, че наистина автономистката идея, идеята за независима държава още на ВМОРО и ВМРО е била пуснала относително дълбоки корени тогава; от своя страна и идеята за независимост още не е вървяла с ново национално самоопределение. Той хем го признава това уж, хем...
Ама не - идването на българските войски се организирало екстрено, щото наште се притеснили от стремежите за независимост, пък там ги срещнали с цветя, щото те па се притеснили да не ги завземат италианците и да дадат предимство на албанците, не че иначе много искат да са в България. Иначе населението толкова било за независимост, че дори - каква изненада! - нямало било в края на "окупацията" голям ентусиазъм у него за възстановяване на Югославия. Нещо такова срещнах някъде из линковете с интервютата на Дечев, поне така го разбрах.

Лошо впечатление ми направи също това, че в това интервю или в друго пак там, до което стигнах по линк, Дечев подчертава, че те вече не се наричат "македонски българи", а само македонци. Ми много често в оня период, че и по-късно, това название, дори предпочитано, изобщо не е изключвало идеята, че са българи. Дечев като скопяни - де що пише "македонец", то е народност.

Гледах наскоро част от някакво интервю в нета с племенника на Христо Матов, също на име Христо Матов. Човекът заяви, че не обича израза "македонски българи", предпочита "македонци", но употребявайки тази дума, няма предвид хора с небългарска народност, а с българска - изрично каза даже: нищо, че има и македонски гърци, и други народности, аз като кажа македонец, това разбирам. Е те на тоя човек и на всички други като него изказванията - аз всъщност заради това се зарових за клипове в ютюб - северните ги представят като израз на македонско национално съзнание, щото нали говори за "македонци".
Дечо не е сигурен там, където не му отърва (кво предрекъл Бойдев, че ще се хареса), ма хич не е несигурен, че още в ония поколения "македонец" ще да е значело "не съм българин".
Аз не се съмнявам, че понякога, може би сравнително нерядко вече към 40-те години (да вземем дори само политиката на комунистите, и не само тяхната), и това е значело, но далеч не винаги, както звучи, казано от Дечев. Те и самите северни по същия начин използват двусмислието: види, бе, види какво пише в Библията, за нас пише; пък дядо ми винаги е казвал, че е македонец; пък не знам кой си пише за Македония на македонците и т.н.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Редактирано от MupaM на 13.10.22 23:23.