Ами всъщност част от тези западни "слависти" са отговорни за злонамереното и, сигурен съм, користно налагане на тезата за македонския език през десетилетията.

Любим пример са тези двама френски "слависти", които през 50-те години издават един български езиков паметник от 16 век като македонски и удобно пропускат да включат в изданието заглавната страница. И до днес обаче това издание се цитира като авторитетен източник за посебността на язикот.

Заглавната страница на речника гласи:... 'Начало на думи у българите, които (думи) се отнасят към народния език' (Ничев 1987: 67). Той по необходимост полемизира с първите издатели на паметника, Ч. Джанели и А. Вайян, които са го издали с друг надслов - „Un lexique macedonien du XVI siecle“, без да посочат никъде, че става дума за български езиков материал. За езика на песните, които се съдържат в ръкописа, А. Вайян дори е отбелязал: "pour la langue des chansons populaires, qu'il note, cest en partie du macedonien litteraire“ (Giannelli, Vaillant 1958: 46). Твърдението, че този език е „отчасти литературният македонски“ не почива върху никаква основа, при положение, че през ХVІ век за никакъв „литературен македонски“ не може да става и дума.


Не знам какви титани на мисълта си представяш под термина "западни слависти", но нашите езикови спорове тук ми се струват доста маргинални. Със сигурност има много опортюнисти, готови да защитават всякакви тези срещу правилното стимулиране. Може и да има някой академичен Дон Кихот, но като цяло не бих очаквал западната научна общност да свърши нашата работа, докато ние бездействаме. Сигурен съм, че има достатъчно методи да се популяризира определена позиция и повечето от тях не включват уповаване на академичната съвест.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от bash bugarash на 28.09.22 19:31.