Теофан Изповедник описва прабългарите след смъртта Кубрат, като „разделени на пет части,“ поради което „станали малобройни“ и били разгромени от хазарите.[5] Конкретно за групата на Аспарух, Теофан пише, че той избрал да се засели в естествено защитения Онгъл, като подходящ "за (неговия) отслабен от раздялата народ“. Прави впечатление, че идващите на Балканите азиатски племенни групи са съставени обикновено от орди по 10,000 души. Аварите проникват в региона с две такива групи. Заселените в Тракия по време на Юстиниан кутригури и Алцековите прабългари са били също по 10,000 човека.[6] Според хрониката на Михаил Сирийски, Аспаруховата орда също наброявала 10,000 човека.[7] В тази връзка варират и оценките за числеността на Аспаруховите прабългари, като някои учени приемат, че 10,000 души е бил само броят на мъжете, годни да носят оръжие. Според украинския археолог А. В. Комар, общият брой на участниците в кутригурските набези по посока на Долния и Средния Дунав, би трябвало да включва около 10 хиляди семейства.[8] Съществува и географско ограничение за евентуалната им многочисленост. Както твърди арменският географ Анания Ширакаци: "Дунав се дели на шест ръкава и образува езеро и остров, наречен Певки. На този остров живее Аспарух, син на Кубрат, който избяга от хазарите.“ Предполага се, че на остров Певки не са могли да се заселят и прехранват много хора, заедно с добитъка и конете им.[9] Следва да се отбележи също, че на над 80% от територията на днешна България няма открити прабългарски некрополи. Там където ги има (Добруджа и Лудогорието), те са ограничени. Според монография на Рашо Рашев от 1991 г. това са около 30% от разкритите езически погребения от 7 – 9 век в двата района. С това се потвърждава факта, че след заселването си в тези региони, прабългарите са били малцинство, а в новосъздадената държава като цяло – незначително малцинство.
|