Арменските автори може и да не са така обстоятелствени в своите сведения за българите, каквито например са византийските, но те от своя страна са разполагали с информация, недостъпна или неизвестна на византийските писатели, и то за тъй слабо подплатения откъм извори предбалкански период от българската история. Нито Прокопий Кесарийски (той дори не познава българите под собственото им име), нито Менандър, нито Приск, нито Евагрий, нито Теофан Изповедник, нито патриарх Никифор регистрират българите около Кавказ още във II век сл. Хр., както прави това Мовсес Хоренаци ([1]]), нито е в компетенцията им толкова точно да очертаят районите около Кавказ, населявани от българи, както прави това Ананиа Ширакаци ([2]), нито да спомене за водени от българи военни действия южно от Кавказ в 460 г., както прави това Йелише ([3]), нито пък могат да ни съобщят нещо за българските земи в Средна Азия, както това правят Ананиа Ширакаци и Вардан Аревелци ([4]). И това е разбираемо, тъй като съседната с Кавказ Армения е била своебразен християнски наблюдателен пост на прага на Средна Азия. По тази причина стойността на сведенията на арменските автори между V и XV век за предбалканската българска история не се измерва в количество, а в качество, тъй като по съдържателност те далеч надхвърлят ограниченото гръко-римско познание за народите на Изтока.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите