Алексей Жалов: Българите в Албания живеят изключително зле

09 септември 2007 | 17:32 | Радио "Фокус" - Смолян



Колко са българите в Албания, как живеят те и какво може да направи българската държава, за да помогне на тези наши сънародници. Отговор на тези въпрос даде пред радио “Фокус” – Смолян Алексей Жалов, зам.-председател на Българската федерация по спелеология и автор на проучвания и статии за българите в Албания.


Фокус: Г-н Жалов, Вие сте автор на редица статии за българите в Албания. Имате ли информация колко е броят на българите там?
Алексей Жалов: Аз познавам района на Голо Бърдо и мога да ви кажа, че там е съсредоточена най-голямата българска общност в Албания. Няма конкретни данни за това колко е точният брой на българите в Албания, защото всяка една институция дава различни данни. Българи има в района на Мала Преспа и в района на Гора. Бил съм 5 пъти в Голо Бърдо, като само за тази година имам три посещения. Българите там изповядват ислям, но има и източноправославни християни. В областта Голо Бърдо има 21 български селища. Най–голямото от тях е Требище, където живеят 1200 българи, в община Голямо Острени живеят 4200 души, самоопределящи се като етнически българи. Тежкият живот в този край на Албания обаче е причина много от българите, живеещи там, да емигрират и да се заселват в по-големите градове, като Елбасан, Дурес и столицата Тирана, където вече са се оформили цели райони населени с българи. Тези райони се наричат “попски хълм”.
Фокус: Как живеят българите там?
Алексей Жалов: Българите в района на Голо Бърдо живеят изключително зле: Лошо е състоянието на инфраструктурата. В района минава само един път, който пресича областта от север на юг. Пътят е строен преди 60 години по времето на италианската окупация и от тогава не е ремонтиран. Друг основен проблем е липсата на работа. Българите там се занимават предимно с отглеждане на картофи и дърводобив, тъй като само това може да се развие в планинската местност. Липсват кооперации. Голям проблем е и образованието. Младите хора реално няма къде да се образоват, тъй като училището в Стеблево е закрито и 23 деца се налага да извървяват пеш по 6 км. ежедневно до съседното село, където има училище. Липсват учебници на български език и децата го учат единствено от родителите си, а в училище им се преподава само на албански.
Сериозен е проблемът със здравеопазването. Само в някои по-големи села има по един фелдшер, който не може да обхване всички жители. Проблемът се изостря особено през зимата, тъй като пада голям сняг, който не винаги се чисти по този начин човек може да умре и от лека болест.
Фокус: По ваши наблюдения българите в Албания желаят ли да вземат българско гражданство?
Алексей Жалов: Голяма част от българите, които живеят в Албания, искат да вземат българско гражданство, но процедурата е трудна и бавна. Процедурата се бави от това, че не се спазва законът и установеният ред и за да се получи българско гражданство, се чака повече от 2 - 3 години. Този срок обезверява тамошните българи и за това отзивите за България в това отношение са много лоши. Това създава и предпоставки за корупция, защото с това нещо може и да се търгува. Проблем има и при издаването на визите, защото няма признато българско малцинство и, за да се пътува до България, се изисква покана. Това, че тамошните българи носят турски имена и изповядват ислям, притеснява определени хора в България, които пречат да им се издава гражданство. Но според историческите данни има ясни доказателства за произхода на българите в Албания и няма съмнение, че те са наши сънародници.
Относно произхода им спор има само с Македония, според която те са македонци. Македония настоява, че те са македонско малцинство и говорят македонски, но това съвсем не е така, защото езикът на който се говори, само прилича на македонския, иначе е вид български диалект. До скоро там имаше проблеми и с комуникацията, но отскоро вече има мобилна връзка. Българите там имат много сериозни проблеми почти във всяка сфера на живота.
Фокус: Какво може да направи българското правителство, за да се подобри животът на българите там?
Алексей Жалов: Най-напред трябва да се подходи по някакъв начин, за да може Албания да признае, че има българско малцинство. Това е работа на българската дипломация, която трябва да положи повече усърдие. Според мен в тази насока не се работи настъпателно, както би следвало и както правят други държави, за да се случи това нещо. Това е първото нещо, което трябва да направи държавата, а след това нещата ще се наредят сами. Доколкото знам Албания заедно с Македония са кандидати за членство в ЕС и тук трябва да се използват всички възможности и лостове, за да се признае българско малцинство в Албания. ЕС съюз с цялото си законодателство ще даде шанс българите в Албания да могат да се учат на български, ще се регулира начина за получаване на гражданство, ще се опрости и визовия режим.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ

Защо си тъй неповторима, щом този свят е повторим....