хр.ботев - в."знаме"

--------------------------------------------------------------------------------

"Още от началото на своето съществуване и досега
Сърбия е била неискрена към българския народ.
Нейните правителства от Милоша и до Милана
освен че не са желали никога да ни помагат да смъкнеме
от шиите си варварският турски ярем, но сякога се се старали
да възпрепятстват на нашето освобождение и се гледали да се
възползват от нашето доверие,от нашите сили и от нашата кръв.
Във времето на българските въстания в 1838, 39, 40 и 41 г.
Милош се отнесе подло към нещастните наши въстаници.
Въстанието при Шаркьой, броило повече от 20 000 бунтовници
е било усмирено от "Освободителят на Сърбия",
Това същото ние видим и в Нишкото въстание,при което в онова
време се присъединили и въстаниците от Видинския пашалък,
из Шаркьой и из Враня."
"Когато въстанието стана страшно,казва ген. Липранди,
Мустафа паша Нишки се обърна с най-убедително просба
към Милоша, да уговори българите за неговата полза.
Милош тутакси събра сенат и сръбското правителство реши
да пази пълно невмешателство.За да прекъсне всяка възможност
за намеса,Милош обнародва указ и огради границите си с войска."
В това време свирепите турски войски изгориха
повече от 150 български села и произведоха такива
страшни и отвратителни зверства, каквито не се срещат
и в най-черните страници на нашата история.
И всичко това из благодарност към святата кръв на нашите"бекяри",
която тие така юнашки проляха за свободата на Сърбия.
А историята мълчи за това.
За нас са памятни годините 1862 и 1867.
Правителството на Милоша събра в 1862 г. няколко хиляди българи
под предводителството на Иля и на *раковски,
обеща да им се даде помощ и оружие и да ги пусне да преминат
през границите, за да произведат въстание в България.
Всъщност неговите намерения бяха да уплаши само Турция
и без капка кръв да придобие Белградските крепости.
Сърбия прогони турците из Белград, но с това заедно изгони
из себе си и българското доверие."-Деян от форум Мотика