regno - regnum означава форма на държавно управление, царство или кралство в зависимост от контекста.../ античното рекс се превежда като цар на български, например говори се за " Рим при царете", за да се различи от републиката и империята, които били основани на закони. Варварските вождове и те са регес, а в средновековната традиция, както отлично знаеш, регнум е кралство. Мисля, че Бакшич пишеше и за България, че е регнум, а не империум, което строго погледнато е царство, спомни си преписката на Калоян и Инокентий ІІІ/.

земя е terra, paese, patria, но за значение "земя" на regno чувам за пръв път....

според мене става дума за следното...в Ранното ново време в литературата продължават да използват реалии от 14 в. /разбира се, има изключения/. Така България е предимно на север от Балкана / Загора и по-късно турското Булгар-или, което се отнася само за Северна България, оттам и Левски пише за "България", Тракия и Македония...", пък на юг от Балкана си е Рум-или, Романия/, а Сърбия логично обхваща и части от Македония, включително Скопие, защото турците са заварили там някаква остатъчна сръбска власт от фрагментираната империя на Душан, но пък и Марко го наричат "крал болгарски". Бакшич си използва понятията "царство" и "кралство" за държави, които за европейците, които са били осведомени, са просто окупирани от турците. Той, макар и българин, всъщност е католически автор, образован в духа на католическата традиция. Нищо чудно част от жителите на Скопие в този период да са се идентифицирали и като сърби, или пък едновременно като сърби и българи...това е описано за Ниш, дори в началото на 19 в. и също за отделни индивиди и по-късно, а пък Джинот го прави в средата на 19 в. като се идентифицира предимно като българин, но и понякога като серб....
Така че не съм сигурен, че Божо, ако изобщо той е превеждал, тука е сгрешил....Иначе си прав със сигурност, че за градове като Ниш, Скопие, Призрен, че ако искаш дори за София или Кюстендил някъде може да се срещне, че са били в Сърбия. В крайна сметка, Кюстендил е център на владенията на Деяновичи, които са си сърби, колкото и да ми е неприятно лично на мене това. А пък това със Сердика, Сербица, е най-обикновена шашма от "илирийския" период, която, като прибавим и спасените в София мощи на Милутин, просто заспива...

Што знам што луѓе ќе бидат? Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...".