В бройката от 30000 аз включвам не само осъдените от "Народен" съд, но и онези, които по знайни и незнайни причини загубват живота си в т. нар. "лагери". За тях трябва да се открие отделна сметка, която достига посочената цифра.
Между другото Мира_М, винаги съм харесвал твоите мнения и соченето на тези факти от моя страна няма за цел да изопачава нещо или да налива вода в мелницата на този или онзи. (Не се опитвам да споря с теб.) Т.е. не се ръководя от политически мотиви. Проблема за мен е в това, че тези моменти, които не са лицеприятни трябва най-после да се превърнат в част от миналото да бъдат казани ясно и да станат част от историята. Проблема е, че има партии и политици, които се блазнят от възможността да черпят дивиденти от историята, затова те казват да това НИЕ сме го направили (когато става въпрос за нещо хубаво). (Друг е въпроса, че за неща станали преди повече от 60 години това НИЕ казано от устата на 50 годишни - виси малко във въздуха.) Но когато започнат да се сочат неприятни факти, когато започнат да се казват истини започва едно извъртане, едни недомлъвки, едни намеци, едни вдигания на вежди, популизъм и кокетничене с електората (оня - "Твърдия").
Това е проблема на много от нашите партии и политици - те не са прагматици, а романтици. Романтиката в политиката е лъжа - насочена към хората (електората).
Националното помирение е ключов фактор в превръщането на България в нормална държава, но за определени формации у нас то е нежелано, неизгодно. За това те бягатн от признания бягат от "драскането на чертата" и "плащането" на историческата "сметка".
Абсолютен пример в това отношение са досиетата.
Коритаров лъга ли? - лъга! Нямал досие! И сега като има какво? - Ами нищо! - Продължава да си работи в НТВ. Знае си трите чужди езика (вкл. Сръбски и китайски).
Тогава защо останалите ги е страх? Какво толкова може да стане?
Седя и си мисля. А после се усещам, че само си седя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите