|
> Венелин пише че към средата на 17 век влашкото начало взема превес
> над славянското и започва активно овлашяване.
според Л. Милетич, порумънчването е завършило към 16 век окончателно. На отделни места като Брашов и Чергед бълг. език бил запазен до към 18 век, но това не били местни, 'влашки' българи, ами преселници от южно от Дунава от 13-14 век. Има един момент с Венелиновото издание на грамотите - езикът им е русизиран, като на превод го е обърнал. В момента действам по интернетското представяне на втората студия на Милетич за влашките грамоти, от 1896 г., където той дава текста на 120 грамоти от 14-16 век. Не е завършено още, но скановете (на грамотите) са тука - . По-долу е сканът на една грамота на Александър, син на Мирча Велики (съвременник на Иван Шишман).
За точни паралели между порумънчването на север от Дунава и сегашното македонизиране не може да става дума, според мене. Както бе казано тука, просто от горе-долу еднакви начални съставки там е надделял един елемент, а южно от Дунава - друг, и май най-правилно би било да се разглеждат българи и румъни като един народ, в две проявления. Все пак интересно как разни течения, процеси от последните 1-2 века като франко-, латинофилията, русофилията, русофобията и отделни ключови истор. събития са довели до сегашните различия. Има един друг 'македонски' момент - езикът на по-късните влашки грамоти доста мяза на югославски македонски, сигурно заради силното сръбско влияние тогава, през 15-16 век. Ще се постаря да извадя няколко примера след време. A имената в грамотите са наистина забавни. Не само 'Драгомир' и 'Стойко', направо си има 'войвода Драгомир Манев' и т.п. За българската топонимия, и тя е богата и е жалко, че С. Bернштейн, например, не е продължил първия том от изследването си върху влашкия материал (там той обещава да издаде втори том, посветен специално на топонимията). Ако някой има под ръка някое изследване върху славянската румънска топонимия, моля нека се обади. Да подсилим пропагандата по влашкия въпрос.
Обаче топонимията
> е изключително славянска и българска, наприме окръг Илфов, където
> се намира Букурещ идва от вулгаризираното Елхово. Да не говорим за
> имена като Търговище, Гюргево, Кралево/Крайово, Жълтеш/Жиу, Бистрица,
> т.н. посочени в стотици. Инетересен е и преходът в имената от
> славянобългарски във влашки. Все пак най-често срещаното име е Драгомир.
|
Re: влашки и сръбски имена [re: persone]
