на вината за едната страна поставя другата в лагера на оплаквачите. Това важи и за късметлийте , които останаха в пределите на България.
Да не се забравиме и прадядо ми , който не се е подчинил на заповедта за предаване на Добро Поле, ами е скитал немил-недраг , докато стигне Кюстендил. Или пък другият, който три години е бил в гръцки плен по островите и се е върнал чак 1923. Какво, сега да седнем и като Стамболийски да ревем "вземете си ги македонците, не ги искаме"....Бедата все пак е събрала на едно място тракийци , мизийци и македонци, всеки е теглил, кой повече кой по-малко.