Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 09:43 11.06.24 
Клубове/ Политика, Свят / Македония Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Re: Я кажи ми, Дуне... [re: Щъpkoт]
Автор Dunek_Lozar (Dunek.mkd)
Публикувано07.01.06 20:13  



Ето какво пише Кръстьо Мисирков:
11.V.1924 г.

"Статията на г-н Арсени Йовков "Българи в Македония", поместена в бр.1 на вестник "20 юлий", като че ли отново повдига въпроса за народността на македонците, като го решава с неопровержими доказателства в полза на българското племе. Авторът на въпросната статия в една друга своя статия, поместена в последния брой на вестник "Пирин", се изрази, че македонски въпрос ще има дотогава, докато има българи и българско национално съзнание в Македония и че в интереса на всички други народности в Македония важно и необходимо е да има българи в Македония. В последната статия на г. Йовков се изрази дори, че ние, македонците, трябва да бъдем по-големи българи от самите българи. Тези две интересни статии на г. Йовков ни дават повод да се спрем върху въпроса за народността на македонците и върху ролята, която тоя въпрос е играл и ще играе в историята на Македония.
Началото на ХIХ век завари в Македония гръцко духовенство и българско национално съзнание между по-събудените македонци, които ръка за ръка с българите от България и Тракия поведоха борба за национална просвета и национална църква. Това духовно и национално единство на мизийци, македонци и тракийци предшествува и последва създаването на Българската екзархия и освобождението на България.
Сърбите позавиждаха на българите и по някои други теоретически и практически съображения почнаха да оборват европейските, македонските и българските твърдения, че македонците са българи, и с това те първи поставиха на масата на учените въпроса за истинската народност на македонците.
Би било неблагоразумно да отричаме, че задачата, която си поставиха сърбите, е немаловажна и че успехите, които те постигнаха благодарение на своята необикновенна упоритост и строга систематичност, са колосални. Сърбите не пренебрегнаха нито едно от средствата, които им предоставяха съвременната наука: и общото езикознание, и сравнителната граматика на славянските езици, и историята, и археологията, и устната и писмената народна словестност, и географията, и дипломацията не бяха пренебрегнати от сърбите и тяхното стремление да оборят увереността на българския характер на Македония. И в резултат те завладяха по-големия дял от Македония, която им се даде като земя, населена от сърби; даде им се от ония, които до последно време единодушно признаваха българския народностен характер на Македония.

Обаче въпросът за народността на македонците с това не се свърши.
Сърбите постигнаха едва половината от своята задача: те успяха да заблудят западноевропейците и да завладеят Македония. Но самите македонци, завладени от тях, не са духовно победени и се съзнават като народ, отличен от сърбите, който се съзнава ясно и иска да си запази своята индивидуалност.
Тук е опасността за сърбите, тук е силата на македонците, тук се крие историческата роля, която има да изиграе за в бъдеще въпросът за народността на македонците.
И ролята на българи и сърби в развитието и разрешаването на тоя въпрос сега е напълно противоположна на оная преди балканските и световната война: сега за сърбите теоретически не съществува тоя въпрос, както не съществува и Македония в границите на Югославия; за България има Македония, както съществува и въпрос за народността на македонците, който днес българската наука с по-голяма от сръбския успех би могла да подеме, да популяризира и да му придаде подобаващото му значение.

Но българинът не обича филология и история, той не обича да бъде упрекван в шовинизъм и готов е да живее на всяка цена в мир със съседите си, па дори и тогава, когато те искат да си присвоят половината от неговата къща, от неговия двор.
А за Македония мнозина "просветени" и пет пари не дават. Те не я и познават. За тях тя е страна с камъни и диви ябълки... Ето защо българската опозиция не е опасна за сръбското владение на Македония. От тази страна сърбите се гарантираха и с ред международни договори, и с такива с България.

Но ето че се раздават викове на самите македонци:

ние сме българи, повече българи от самите българи в България... Вий сте могли да победите България, да й наложите каквито си щете договори, но с това не се изменя нашето убеждение, нашето съзнание, че ний не сме сърби, че ний досега сме се казвали българи, тъй се казваме и днес и така искаме да се казваме и в бъдеще.
Искате ли отстъпки от нас? Искате ли да сме по-малко българи от самите българи? - да ви отстъпим? Отказваме се да бъдем тъй безразлични към националните си интереси, като други. Ние не можем и не трябва да подражаваме мизийците във всичко, защото мизийската логика, техните начини на действие, довеждат до договори като сръбско-българския от 1912 г. и като Ньойския.- Ние ще бъдем повече македонци, отколкото българи, но македонци със свое отлично от вашето сръбско-национално самосъзнание, със свое историческо минало, със свой литературен език, общ с българския, със свое македоно-българско национално училище, със своя национална църква, в които националното и религиозното чувство на македонеца не ще бъде оскърбявано от лика и духа на сръбските светци като свети Сава"Сърбите много добре познават и сега, както и по-преди, значението на въпроса за народността и народното чувство на македонците, ето защо чрез асимилация на македонците искат час по-скоро да се избавят от него.

Но всичко е напусто.
Наричаме ли се ний българи или македонци, ний винаги се съзнаваме като отделна, единна, съвършено отлична от сърбите и с българско съзнание народност, която ще знае да наложи волята си в борбата за човешки права на македонеца."



Izvini Shtrke , ne prepoznah BUGARSHTINA kaj Misirkov vo ovaa statija , ednostavno HRONICAR

Kaj tebe ima BUGARSHTINA shto mozesh i za TATARSTAN da izvozish

" I have a dream " - UNITED MACEDONIA


Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Я кажи ми, Дуне... Щъpkoт   07.01.06 18:18
. * Re: Я кажи ми, Дуне... Щъpkoт   07.01.06 20:02
. * Re: Я кажи ми, Дуне... gioni   07.01.06 20:11
. * Re: Я кажи ми, Дуне... Щъpkoт   07.01.06 20:12
. * Re: Я кажи ми, Дуне... Dunek_Lozar   07.01.06 20:13
. * Re: Я кажи ми, Дуне... Щъpkoт   07.01.06 20:15
. * Re: Я кажи ми, Дуне... Щъpkoт   07.01.06 20:16
. * Re: Я кажи ми, Дуне... Dunek_Lozar   07.01.06 20:20
. * Re: Я кажи ми, Дуне... Щъpkoт   07.01.06 20:22
. * Re: Я кажи ми, Дуне... Dunek_Lozar   07.01.06 20:27
. * стига с тия деди бе dilmar   07.01.06 20:37
. * Re: стига с тия деди бе Dunek_Lozar   07.01.06 20:45
. * Re: стига с тия деди бе dilmar   08.01.06 08:10
. * Iskash studentka , a ? Dunek_Lozar   08.01.06 13:24
. * Re: Iskash studentka , a ? dilmar   08.01.06 15:04
. * Re: Iskash studentka , a ? Dunek_Lozar   08.01.06 16:55
. * Re: Iskash studentka , a ? dilmar   08.01.06 17:20
. * Re: Я кажи ми, Дуне... Щъpkoт   07.01.06 22:59
. * Re: Я кажи ми, Дуне... Dunek_Lozar   08.01.06 01:38
. * Re: Я кажи ми, Дуне... Fyrom_Tapanar   08.01.06 01:38
. * Re: Я кажи ми, Дуне... gioni   07.01.06 20:23
. * Re: Я кажи ми, Дуне... Щъpkoт   07.01.06 20:24
. * може би затова ще да е номер 1 gioni   07.01.06 20:19
. * Re: може би затова ще да е номер 1 Щъpkoт   07.01.06 20:21
. * Re: Я кажи ми, Дуне... Jovan Damaskin   08.01.06 03:09
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.