но все пак има и различия (посебности).
В душата на българина (македонеца, т.е. славяните от Република Македония) я няма тази непримиримост, дори омраза към друговереца. Някаква нетърпимост се внедрява от вън, за съжаление някои политици се опитват да свирят на тази струна.
Това, че ДПС се съюзява с всеки, който събере най-много гласове на избори - това е очевидно, очигледно. Ако българите (македонците) се съюзат срещу малцинствата - ясно е, че малцинствата няма да имат шансове. Но и едните и другите не се съюзяват. Това не е грешка, напротив, така се дава шанс на всичките. Това е демократичния подход, който намалява напрежението.
Напоследък забелязах, че има длъжност в държавния апарат - областен управител. Кой я е измислил и защо - не знам. Но забелязах, че работата на областния управител на София се съсредоточава в областта - да пречи на кмета. Докато кметът се избира пряко - областния управител се назначава след някакви пазарлъци между политическите партии. Ако питаш мен - просто се задрасква тази длъжност и нещата могат и да потръгнат.
Понякога (ама май дори много често) държавните служби вместо да улесняват живота - пречат, създават бюрократични спънки. Страни като Швейцария - не знам какъв държавен апарат имат, но на мен ми се струва, че са много напред, защото държавните служители не пречат на живота - на бизнеса, на местните органи за самоуправление.
А това дали държавният служител е българин, турчин или не знам какъв си - това има по-малко значение от това, дали е свестен човек или вагабонтин.