Псевдо-Маврикий(6-7 в.) отбелязва в “Стратегикон” за славяните - “Понеже имат много царе, те живеят в несъгласие помежду си”. Дали славяните достигат до изграждане на племенни съюзи и дали известните седем славянски племена от Мизия са представлявали именно такъв съюз, като отговор няма да промени факта, че до 9 век не е създадена държава със силите и по инициатива на славяните. По тази причина многобройните славянски племена, както и въобще племената в Европа, почти постоянно се намират в положение на зависимост от Рим, Константинопол и териториалните държави на българите. Отношението на българите на кан Аспарух към местните славянски племена след победата през 680 г. над Константин IV Погонат(668-685) е отразено със следните думи от цариградския патриарх Никифор - “Те (българите) властват и над живеещите наблизо славянски племена и едни от тях поставили да охраняват от намиращите се в съседство авари, а пък други от тях поставили да наблюдават наблизо намиращите се ромеи”. Крум (802-814) събира войски от “всички Славинии”, византийските управници също се разпореждат безцеремонно със славянското население, известни са масови насилствени изселвания на славяни от Солунско в Мала Азия извършени по заповед на император Юстиниан II Риномет(685-695). Но най-показателно си остава аварското господство над славянските племена през 6 и 7 век, когато аварите владеят Панония, Илирик и голяма част от Македония. В житието на св. Димитър Солунски е казано, че за обсадата на Солун, аварският хаган Баян “....повика при себе си всички хора от славянска религия, защото целият тоя народ му бе подчинен.....”. Теофилакт Симоката (начало 7 век) описва хагана на аварите като “владетел на седем племена”, а в “Чудесата на св. Димитър Солунски” Прокопий Кесарийски(6 век) пише, че цялото племе на славяните е подчинено на предводителя на аварите. Славяните участват като подвластни на аварите и при исторически значимата обсада на Константинопол през 626 г. Чак до 9 век продължава неумението на славянските племена да изградят самостоятелна държава без външна помощ. В “Повесть временньiх лет” от Нестор(11 в.) е описано как между руските славяни нямало мир и те решили да отидат при варягите и да измолят княз, който да ги владее и да ги съди по закон. Така се появил първият руски княз Рюрик( -879).