БОЙКО ПЕНЧЕВЪ / Политика, Свят / Македония

+ ЕТО ОЩЕ ЕДИНЪ "ЮРОПИЪНЪ"

Ето едно "чудесно" есе от едно много интелигентно момче:

24 март 2005, 10:55

Фетишът "държавност"

Бойко Пенчев, "Литературен вестник"

Добрата новина от миналата седмица е, че българите тръгнаха по пътя на македонците. На научна конференция, организирана от три университета, два института и няколко патриотични дружества, историците проф. Георги Бакалов и проф. Георги Марков обявиха, че българската държава е с най-малко пет века по-стара, отколкото са ни позволявали да мислим съобразяваните с Русия и СССР учебници по история. Или така поне научните открития бяха предадени от медиите. Новината бе легитимирана и от президента Първанов, под чийто патронаж е протекла конференцията. "Не че рождената дата на българската държава, начело с владетел, граници, столица, е поставена през 165 г. сл. Хр. Тогава обаче се заражда усещането за идентичност и първите държавни институции", уточнява Бакалов. А Първанов мъдро кима: "Така, така, има остра нужда от политика на реабилитация на държавността."

Като не можем една съдебна реформа да направим, поне децата да четат "Именник на българските ханове". Може да живеем в най-утрепаната държава в Европа, но поне ще е най-старата.

Установяването на приемственост между българската държава след VII в. и някакви племена, размотавали се из полуострова векове преди това и наричани от чужди хронисти българи, е почти същото като убедеността на македонците, че били наследници на Александър Македонски.

Всъщност търсенето на корените на българската нация встрани от християнството и/или славянството не е никаква новина. Още през 20-те и 30-те години на ХХ век кипи въодушевление пред неща като "богомилски дух", "златна (българска) орда" и прочие. И това е обяснимо - владее култът към родното, търсенето на самобитност, оразличаваща ни от "лошата" Европа.

През 60-те години под патронажа на Людмила Живкова под сурдинка тръгва модата на тракийското - за да сме по-оригинални хем от гнилия Запад, хем от братята руси. Във всички тези години историци и политици приемат, че българска държава и българска нация са съществували от памтивека.

Да се говори така обаче днес е спорно и ако политиците си го позволяват, то поне професионалните историци би трябвало малко от малко да се съпикасват. Наличието на владетел, който се титулува "цар на българите", още не означава, че е имало и българска нация и идентичност. Какво остава пък за тъмната епоха на Великото преселение на народите, когато дори не е ясно какви са били тези на конете. Като как се е зародила тази пуста българска идентичност през II век при отсъствието на писмена култура? Спорно е дали е имало българска нация в съвременния смисъл дори по времето на Симеон и Иван Асен II, а какво остава за номадските времена? Малко повече трезвост от страна на българските историци не би била излишна.

Те например прекрасно знаят, че през Средновековието така и не възниква българска историография, което означава, че липсва съзнание за история, а това е белег за слабо, а не силно, както ни убеждават, "държавотворческо чувство". Впрочем това, което наистина е станало в средновековна България - формирането на християнска писмена култура, която дава тласък за християнизирането и цивилизоването на други славянски поселения - не е никак малко.

Ама била подражателна тази култура, щото всичко идвало от Византия - и какво от това? Най-успешните периоди в българската история са били периодите на успешно подражание. Да се надяваме, че и днешното време ще е такова.

Нищо лошо няма в това да се издирват свидетелства за движението на разни племена по Балканския полуостров в периода преди 681. Но да се разглежда държавността, откъсната от културата и езика, чрез които се формира една нация, означава тя да се превърне във фетиш. А фетишизирането и митологизирането на държавността и миналото се нарича фашизъм.