в."СЕГА" 16 Август 2004

ЕС ЛИ?

АСЕН СИРАКОВ

Идеята, че ще станем пълноправен член на ЕС (2007-а е кажи-речи утре!), като че безвъзвратно е заседнала в нашите глави. Лошо няма! Та нали именно ние сме една от най-древните държави в Европа! Какво говоря аз - най-старите терми в Европа са у нас!!!

Е, може би именно защото са мнооого стари, и къпането у нас е все още, бих казал, "спорадично" (сред внушителна част от населението), а изразът "честита баня" възхитително продължава да битува...

Много българи, когато заминат за чужбина за по-дълъг период от време, се държат по-стриктно и от съответните местни - уважават законите, изискванията, правилата. Обличат се като местните, дори по-изискано от тях, държат се като местните, дори по-принципно от тях... И дори, когато си дойдат замалко или за по-дълго в родината, наричат всичко живо около себе си "скъпи" и "скъпа" с лек - ама много лек - акцент!

В България българинът по правило е мързелив, но в чужбина работи като вол! Като два вола! Нещо повече, нередки са случаите, когато местни работници и служители са били принудени да "озаптяват" нашенци от прекомерно усърдие, вкл. и с прилагане на физически средства...

В България българинът е по-скоро комбинативен, отколкото предприемчив. В чужбина - точно обратното. Е, "комбинациите" също не липсват, но бързо се спъхват, поради околната невъзприемчивост.

В България българинът живее, в чужбина - всичко друго. В чужбина българинът трупа пари, дипломи, връзки. Изявява се, осъществява се, доказва се... Той харесва подредения свят, но в същото време се изморява от него и неизбежно идва момент, в който започва да се чувства подтиснат. И няма никакво значение в коя фаза на доброволна натурализация се намира! Тогава "бяга" обратно в България. Да си почине. Да му отпусне края. Да си начеше крастата. После пак обратно...

Е, представете си, че в един прекрасен ден няма да има къде да "избяга". А? Как звучи? Зловещо, бих казал! Бяга от Германия, връща се в България - и тук същото! Ужас! Бяга от Англия, Франция, Австрия, стъпва на родна земя, прибира се вкъщи и ужас! - пощенската му кутия пълна с данъчни, общински, застрахователни, осигурителни и бог знае какви известия, предупреждения, глоби... Пита съседа, а онзи отива да го докладва, развиква се - полицията тутакси го санкционира за нарушаване на обществения ред, плесва един шамар на детето си, заради "тревицата" в чекмеджето му, а "копеленцето" го дава под съд за насилие и обида на личността...

Представете си следната картинка (действието се развива един ден в България):
Почивен ден. Човекът Х, чист българин, по някакви причини е сам вкъщи. Става от леглото, изкъпва се, избръсва се, мие си зъбите, оправя си леглото, изхвърля разделно боклука - хранителните на едно, стъкларията на друго, пластмасите на трето - казва усмихнат "добро утро" на съседката, която полива цветята на балкона, помита пространството пред входната си врата, после тича половин час в близката градинка, после лек душ, овесени ядки с мляко, чаша "джус", филтър-кафе и вестник. После прави каквото прави, а вечер си постила покривка, слага си чиния и прибори, облича прилични дрехи и сяда да вечеря. Без ракия и салата...

Ако някой смята, че подобен начин на живот в собствената му родина го устройва и го намира за напълно естествен и нормален, значи този човек преждевременно е извършил присъединяването. А който е убеден, че всичко изброено въобще не е задължително, означава, че за него присъединяването към ЕС е нещо досущ като счуканата тухла вместо червен пипер в "детското готвене" (а и не само тогава!) - важното е да прилича! И без това няма да го ям!

Вярно, че не е "задължително", но следването на всички тези детайли са, уви, в неразривно единство с всичко друго, което човек прави в обществото. Защото някой може 1000 пъти в чужбина да слага костюм и вратовръзка, когато сяда да се храни на маса с покривка и прибори - то там така е прието - но ако вътрешно го тегли да се "намачка" на воля върху вестници, с чекийка в едната ръка, с люта чушка в другата, с насипана щедро сол върху "уводната статия", да си "ръпа" от комата и сладко да си посръбва от буркана, означава, че би било престъпление той да бъде лишен от своето място за "бягство". Да бъде лишен от онази държава, която го е създала именно такъв и където той може да бъде това, което е.

А кое е по-добре, е съвсем отделен въпрос.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите