и позицийте му след 1944 информация вече почна да изтича от тук от там. Я от Катърджиев, я Ристевски. И двамата определят , че "практически се осекивал бугарин".
Определено Димитров пренася догматичният фанатизъм като практика от Москва. За да оцелее самият той е трябвало да вярва в него, а и да дава принос. Все пак от него не се е изисквало да сменя националността си(той само добавя МихайловИЧ към името ти за да изглежда "по-другарско, по-руско"). Възможностите и перспективите които предлага България винаги са били по-добри от тези на една затънтена югорепублика, където ще е подгласник на подгласника, а и е щяло да бъде унизително за такъв Коминтерновски авторитет да се прави на палячо на стари години.
Очаквам включване на "морското свинче Бобан-Дунек....