Меморандум на ЦК на ВМОРО до цар Фердинанд, в който се посочва истинската цел на революционната борба в Македония и се настоява да се запази нейната цялост като автономна област.

Ето какво пише в меморандума:
Декември 1912 година.
“Ваше величество,
След многовековни страдания бяхме честити да доживеем радостния ден – да видим Ваше величество в главния град на Македония (Цар Фердинанд идва в Солун на 5/18 декември 1912 година Ал. М.). Крайната цел на въстаническата борба, която бе организирана от нашите населения в Македония и Одринско, бе освобождаването на поробената ни родина, за да може българският народ целокупно да заживее мирен и културен живот. Нашата мечта – мечтата на българския народ, ето вече се сбъдва – и няма да има по щастливи от нас, ако зарята на свободата огрее всички кътове на етнографическа България под българско знаме…
Известно е на Ваше величество, че наскоро след злощастния Берлински договор се поставиха първите основи на революцията в Македония, тъкмо защото населението ни веднага се проникна от убеждението, че далечната цел на една от силите, най-виновна за унищожението на С.-Стефанския договор е да се осуети обединението на целия български народ, като се откъсне от България най-съществената, най-ценната за нас част на Македония… Въпреки големите мъчнотии, с които вътрешната организация трябваше да се бори тук и вън, тя неуклонно преследваше все една и съща свещена цел – да се спаси българска Македония за българския народ целокупна, неразделна. Предвид на очевидните грабителски замисли на околните държави и мъчното прямо освобождение на целокупна Македония с помощта само на българската военна сила вътрешната организация се спря на идеята за първо време да се действува само за автономия на Македония, именно за да я спаси от разпокъсване. Тази идея се оказа толкова спасителна, че най-сетне и съюзните сега с България държави, до вчера открити и решителни неприятели на автономията, я възприеха и невъзможният доскоро съюз на балканските държави се осъществи (Организацията е предполагала, че съюзът е сключен на тази база. Ал. М.)…Ала за голяма наша жалост, едвам що се завърши окупирането на наши български земи от сръбската и гръцка армия и вече се явиха признаци, които ни вдъхват страх за нашето национално бъдеще. Сръбските власти почнаха открито да съветват българина да се отрече от своето име, от своя род. Правят се приготовления, които сочат, че чуждата окупация в нашите области не е само временна. Народът ни в Скопие, който геройски досега е поддържал революционната борба, вече основателно подозира, че може би ще бъде оставен под чужда власт. Радостта почва да се смесва с отчаяние и мисълта, че денят на успокоение, на мирна културна работа, който ни се пристори тъй близко, няма скоро да настъпи в нашата злочеста Македония…
Затова вътрешната организация, вярна на своя скъп завет да работи за свободата на целокупна Македония, като излага пред Ваше величество гореказаното, осмелява се да поднесе от името на измъчения ни род молба да се застъпи Ваше величество с всички средства докрай, за да се избегне каквото и да е разпокъсване. Нека бъде Ваше величество уверен, че за тази цел може да разчита на помощта на македонския българин до последната му капка кръв.

От Централния комитет на ВМОР организация.
(Печат)”
ИЗТОЧНИК
1. Г. Баждаров. Войните и Македонският въпрос. – списание “Македония”, година I, 1922, книжка 4, страници 10-11.
(ОРИГИНАЛЪТ Е НА БЪЛГАРСКИ)




Френския генерален консул в София Бонарде съобщава на министъра на външните работи за искането на Върховния комитет да се даде автономия на Македония.

Ето какво пише Бонарде:
13.VIII.1902 г.
“Македонският конгрес се отвори миналата неделя*. Правителството упражни своята власт, за да задържи заседанията му на миролюбива почва и да не позволи израждането им в революционни манифестации…Още първите заседания на конгреса изпъкнал антагонизмът, съществующ между партизаните на сегашния комитет и ония на Борис Сарафов…Комитетът напечати напоследък една брошура**, която бе изпратена до всички дипломатически агентства и която съдържа едно изложение на положението в Македония и програмата на реформите, предлагани от комитета. Тая програма може да се резюмира така: “Македония за македонците”. Ясно е, че туй, що иска комитетът, е: Македония за българите. Но знаейки, че българите са болшинство в тая област, комитетът не препоръчва както гърците и сърбите, една належаща делба. Той не се бои за Македония от един период на автономия, който ще позволи на българската народност да укрепи надмощието си и ще съставя само един етап в пътя на присъединяването й към България.”

*X македоно-одрински конгрес бил открит на 28 юли 1902 г. На 3. август след гласуване отчета на Комитета опозиционно настроените делегати напуснали конгреса и заедно с недопуснатите делегати се конституирал в нов конгрес. В резултат на разцеплението се образували два македоно-одрински комитета: единият в стария състав начело със Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев и вторият начело с Хр. Станишев. Вторият комитет поддържал страната на Вътрешната организация.
** Става дума за брошурата La Question Macedonienne et le Haut Comite Macedo-Andrinopolitan, Sofia, 1902 година.

ИЗТОЧНИК
1. Documents diplomatiques. Affaires de Makedoine, XXXV, 1902, Paris, 1903, No 23, страница 19.
(ОРИГИНАЛЪТ Е НА ФРЕНСКИ)