Вестник "Македонско дело" е орган ва Вътрешната македонска революционна организация (обединена), която се създава на базата на идеите, залегнали в Майския манифест от 1924 г. Учредителната конференция на организацията се провежда през октомври 1925 г. Димо Хаджидимов в статията "Нашия въпрос" разглежда трагедията на македонските българи.

Ето какво пише Димо Хаджидимов:
1919 година
"Той не датира от военно то поражение на България, както мнозина мислят тук и както упорито поддържат пред европейския свят враговете на българското племе.
Историческият конгрес в Берлин, който (от)хвърли без особени сили руския проект за С.-Стефанска България и създаде вместо него ново териториално резпределение и разграничение на част от турските владения...
От тая формула пострада най-много българската народност, макар и да не беше извършила за това никакъв грях пред никого. Грехът й беше само тоя, че беше разлята в центъра на балканските пътища към юг и изток, а последействието от това фатално орязване и разпокъсване на същата народност, придадена в известни свои части към територията на съседните балкански държави, беше осветяване елементите на непрекъснато съперничество между тях и България, краят на коет още не се вижда...
От ония първи години след паметния конгрес, когато все още не беше заглъхнал споменът за новородената и веднага одушена национална България, македонските българи свързаха много естествено поривът за свободас бляна си да се видят под попечителството на единна България. Наивност, простена за един народ, който идеализира мечтите си, но която по-късно биде засегната доволно отрезвително от суровия език на последните събития вътре в Турция и около нея. И никак не беше нужно да се дойде до втора и трета война, за да се разбере, че това, което беше Сан-Стефанска България за Берлин, същото тове и Македония за Атина, Белград и Букурещ, а също така, че една Македония по местоположение и географическа особеност представлява за Сърбия, Гърция и Румъния сума от страхове и опасности на десет Румелии вкупом...
Перспективите?
Тъмно е, много е тъмно над окървавената македонска земя. Зловещи са облаците, виющи се над нея. И ако съдбата на близкия вече час се излее върху й със своята последна жестокост и забие нож в гърдите, кои демони от тъмнините на вселената ще могат със своите крясъци и виения да заглушат страшните писъци на една поругана народна съвест, на съвестта на македонските българи, които с миналото си, с историята си, с борбите си и с героизма си ще подвият врат под чуждо владичество колкото поради една историческа фаталност, толкова и поради неокачествимите прегрешения на българската политика, която направи всичко, за да им попречи, и в последния час да се проявят пред света тъй, както бе потребно, за да бъдат разбрани от него?"

ИЗТОЧНИК
1. Бюлетин No 1 на Временното правителство на бившата ВМРО.
2. вестник "Македонско дело" (Виена), брой 6, 25.XI.1925 година.
(ОРИГИНАЛЪТ Е НА БЪЛГАРСКИ)