личен опит / Религия и мистика / Магия

Интересно.
Припомни ми разни неща.
Преди време ми се случиха "случки", предполагам свързани с тези улични гледачки - случки, провокирани от глупостта ми.
Бяха две ситуации, почти една след друга.
Първа:
Отивам на лекции, минавам през парка, ранна сутрин, няма хора.
В скапано настроение съм по ред причини.
Тогава съм по-първосигнално и сприхаво, отколкото сега и сърдита ли съм, си го изкарвам върху който ми падне.
Циганката /възрастна е/ се задава право срещу мен откъм подлеза с ясното намерение да ми "гледа", а аз без да й дам време дори да отвори уста, крясвам: "Я се разкарай, гнида такава!". След което на минутата си давам сметка колко е грозно и грубо да се крещи по този начин, вместо просто да се каже мирно и тихо "Не, благодаря" - но минутата е минала. Мимоходом се обръщам назад и виждам, че жената е стряла на място като закована и гледа след мен. Не забелязвам да мърда с устни и подобни неща, просто ме гледа с някакво неприятно изражение в очите като замръзнала. Гадно. Аз продължавам към университета, но ядосана на мен си. Не че пожелавам да й давам пари. А заради демонстративната си грубост.
Втора:
Много скоро след това седя в близката градинка и чакам една приятелка. Циганката /този път съвсем младо момиче/ се приближава към мен, и аз отново реагирам ненужно грубо, макар че не крещя. Просто казвам "Разкарай се от мен". Тя казва уморено - "Виж какво, не ти искам повече от 10 стотинки" - а аз отвръщам - "Обаче няма да получиш нищо, разкарай се." И тя се разкарва.

Няма да ти казвам след тези историйки какви нещица ми се случиха.
Не веднага. Може би минаха няколко месеца, половин година...там.
Верига от случки и събития, навързани една за друга. И които между другото не бяха изцяло за лошо, защото покрай перипетиите си научих и осъзнах много, много неща. Просто научаването не беше особено приятно.
Иначе всичко е в главите ни, това е пределно ясно. И колкото повече се връзваш и плашиш, толкова повече "хваща" - и бебетата знаят.