Не зная как да започна, може би искам просто да споделя или наистина имам нужда от помощ...
Имам приятел, не сме женени, живеем заедно, от момента, в който забременях започнаха моите нещастия. Някой ми "помогна" да науча, че той си има и друга, без изобщо да се церемоня си събрах багажа и се махнах. Той обаче започна да се извинява, обясни ми че всичко е свършило в момента, в който е разбрал че съм бременна и т.н. Казано накратко аз се върнах при него, смятам че спази обещанието си и бяхме щастливи докато един ден не дойде новината, че майка му е получила инсулт и е доста зле... допълнително утежняваше нещата обстоятелството, че майка му живее в Италия и никой не знае италиански освен мен, а аз бях в 8-мия месец... Искам не искам заминах с мъжа ми и брат му. Изкарахме почти месец там по хотели и болници, подобрение на състоянието и почти нямаше, а всички опити да я вземем и да я докараме в България удариха на камък. На майка не посмях да и кажа какво се е случило понеже ден преди да разберем за инсулта, сестра ми влезе в болница за уж дребна операция- киста на гърдата, а в последствие се наложи да и изрежат цялата, мисля че един проблем и беше вече достатъчен. Както и да е върнахме се в Бг, ходих на консултации, поне при мен всичко беше наред карах доста лека бременност и след седмица заминахме отново. Състоянието на свекърва ми се вместо да се подобри напротив беше се влошило по една или друга причина, този път бяхме убедени че или трябва да си я приберем, или повече едва ли ще я видим жива, няма да ви описвам през какви мъки минахме в борба с тяхното законодателство, бюрокрация и лекари, но накрая за добро или зло успяхме да я докараме в Бг, като я закарахме разбира се в болница. Тук също нямаше подобрение, а аз бях вече към края на 9тия месец, като разбира се не пропусках консултация и така до една неделна вечер когато получих кървене, веднага изприпках в болницата, там прегледи, ехографи, кардиограма на бебо, но още било рано за раждането- хайде в къщи утре пак. Прибрахме се, по някое време обаче започнаха леки контракции, но понеже знам че трябва да са на определен интервал от време си затраях изчаквайки да зачестят и така до сутринта докато не звънна болногледачката на свекърва ми с новината, че тя е доста зле и може би умира. Мъжа ми веднага замина за болницата, а аз продължавах да си засичам, докато вече не реших, че е време и му звъннах, майка му наистина беше зле, но беше жива. Хайде до другата болница с мен, прегледаха ме раждането още не беше почнало всичко беше наред до момента, в който не ме сложиха на апарата, който следи сърдечния ритъм на бебето.... такъв просто нямаше.... няма смисъл да ви казвам какво следваше след това всичко е безмислено. Бебето беше мъртво, на следващия ден почина и майката на мъжа ми... Сега не знам къде се намирам, мъката не може да се опише.
Според вас дали така става в живота или има някой виновен?

Редактирано от EднaШмaтka на 27.09.08 16:08.