|
САТАНАТА И ТЪМНИТЕ СИЛИ
"Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии." (Лук. 10:19) Както пише епископ Игнатий Брянчанинов: "Гибелта ни е станала чрез унищожаването на общуването с Бога и чрез встъпване в общуване с падналите и отхвърлени духове. Спасението ни е в разтрогването на общуването със сатаната и във възстановяването на общуването ни с Бога". В живота си нито един християнин не ще избегне срещите с тъмната сила. "В света сатаната се бори с Христа, а бойното поле са сърцата на хората", пише Достоевски. Тук най-важното е да бъде открито присъствието му, което най-често е тайно, но понякога и съвсем явно. Ето какво пише за това св. Иоан Кронщадски: €„Когато пристъпим искрено да работим за Господа и силно засегнем гнездящите в нас демони на страстите ни, тогава те се въоръжават срещу ни с цялата си адска злоба, с всичките си страхове и силни пристрастия към земните блага дотогава, докато не ги изгоним от нас с усърдна молитва или с причастяването ни със Светите тайни. Поради това и беснуващите са спокойни, докато не ги изправят пред някоя светиня. А откъде се взима необикновената им сила, когато ги изправят, отвращението им от светинята, хуленето, оплюването и пронизителният им вик? Ето обяснението на неразбирането, защо беснуващите се или така наречените "викащи" крещят по време на литургия, или когато ги приближат до светите мощи. Това е, защото бесовете се срещат с благодатта, която ненавиждат и която е по-силна от тях, която ги изгаря, изтиква, поразява, гони ги вън от любимото им жилище." Трябва ли да се страхуваме от сатаната и от неговото войнство? Да,те наистина са силни и страшни. Преподобният Серафим казвал, че „ако Господ би позволил, сатаната би могъл с единия си нокът да заличи от земята целия човешки род." А отец Александър Елчанинов е писал: „Колкото по-дълго живее човек, толкова по-убедително вижда, колко е силен сатаната." Но християнинът не бива да се страхува от него. От момента на Христовото Възкресение звучат победните Му думи: „Аз победих света" (Иоан. 16:33) и „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята" (Мат. 28:18). Силата на Господа и Неговия Кръст, както и благодатта на тайнствата, и добродетелта на смирението са такива, че спасяват от сатаната всички, които с вяра се обръщат към Него за помощ. Подвижниците на благочестието и светците ни дават безбройни примери за безстрашие пред тъмната сила. Ето пример за това от живота на подвижницата на благочестието, духовната дъщеря на преп. Серафим - Елена Василиевна Мантурова. Преди постъпването й в Дивеевската обител Елена Василиевна живеела заедно с брат си Михаил и неговата съпруга. Веднъж връхлетяла страшна буря. Цялото семейство се събрало в стаята й, където в ъгъла тя спокойно се молела. Изведнъж, след една силна светкавица, оттам, където стояла подвижницата, се чул неестествен звук, подобен на котка. Този звук довел всички присъстващи в ужас и те се обърнали към Елена Василиевна. „Не се бой, брате, не се бой, сестро - казала спокойно тя. - Та това е дяволът." Тя сътворила кръстно знамение на мястото, откъдето се чул викът, и добавила: „Ето че вече го няма. Нима той може да ни стори нещо?" Въдворила се тишина и всички се успокоили. Трябва да отбележим, че Господ позволява на дявола да плаши или да напада видимо (явно) само онези християни, които вече са израсли и укрепнали духовно, заради усъвършенстването им в духовната борба. Нему не е дадено да се показва по видим начин на онези, които тепърва навлизат в духовния живот. Но на подвижниците на благочестието и на светците често се налага да претърпяват зло от него. Ето още един случай, станал с Елена Василиевна. Една вечер тя четяла Псалтира в долната църква на Дивеево. Изведнъж от горния вход някой се спуснал бегом по стълбата, втурнал се в църквата, в която се молила, и се претърколил с толкова шум и трясък, че спящите около нея сестри се събудили. Друг път, в същата църква, тя чула как някой почукал на вратата. Отишла да отвори и видяла някого, който стоял пред нея в саван. Когато научил за тези нападения, преп. Серафим забранил на Елена Василиевна да остава сама в храма. Както казвал старецът Адриан (от Югската пустиня), който претърпял много от нападенията на тъмната сила: „С какви ли не страхове, бедствия, бесовски клопки и непоносими страшилища е изпълнен въздухът така, че ако човек би прозрял това, едва ли би останал жив. Но всичко това е скрито от нас от благия Промисъл на Господа и по Милостта Му." Той също така казвал: „Тези изкушения и клопки трябва неизбежно да засегнат всеки човек. А тогава той ще се чувства измъчен и ще му е тежко." Според учението на Светите отци съществуват три степени на влияние на тъмната сила върху човека. Първата степен е пробуждането в душата на едни или други страсти, на склонност към грях, зараждането на различни пристрастия. Ако тъмната сила не успява в това и човекът успешно се бори с нейните изкушения, тя започва да го напада чрез околните, като възбужда в тях недоволство, вражда и ненавист към подвижника на благочестието. Настройва срещу него и близките му, които започват да го измъчват чрез внушения да отстъпи от праведния път. Ако не успее и в това, или ако подвижникът живее уединено, на бесовете бива разрешено да се явяват открито на подвижника и да го плашат с разни страхове. При това за по-силните духом се допуска и физическо нападение върху им. Така например е бил пребит от бесовете преп. Антоний Велики. В тази борба се каляват духовните сили на светците и подвижниците и им се приготвят победни венци. Трябва да се спомене, че онези светци и подвижници, на които е било дадено да се срещнат отблизо с тъмната сила при противоборството с нея, не обичали много да говорят за това, като са считали, че е ненужно и опасно. Друг пример е старецът Алексий Мечев, който никога не казвал на духовните си деца за бесовете. Те сякаш не съществували за него, той не искал да ги познава. Неговата молитва и осияването от Св. Дух прогонвали от него и от духовните му чада цялата тъмна сила и затова той сякаш не се срещал с нея. И надали християнинът изобщо трябва да се запознава със сатаната, с неговото царство, с неговите свойства и прояви. Може би тук следва да се ограничим с това, което ни откриват Св. Писание и творенията на Светите отци на Църквата. И макар че християнинът трябва да знае за всички видове въздействия на тъмните сили върху душата му, не бива да се търси и чете такава литература, която непосредствено открива образа на най-страшния човешки враг и онази бездна от ужаси, грехове, пороци и безобразия, които са насадени от него. Защо душата да се спуска в тъмата, когато спасението й е в приобщаването към светлината? И полезно ли е да се вдишват отровните изпарения, които се надигат от тази тъма? А ако изпаренията й проникват в нас, трябва час по-скоро да ги напуснем и да търсим чистия въздух - полъха на Св. Дух. Трябва също така да помним, че според закона на подражанието всичко, което се поражда от сатаната, е опасно - всички видове на порок и грях, на страсти и пристрастия, на лъжи и лъжеучения, на душевно безобразие и нечистота. И колкото по-далеч се намираме от тях, колкото по-малко влияние оказват на душата ни, в толкова по-голяма безопасност сме. Безусловно всички новопристъпили към духовен живот, които все още не са укрепнали, трябва да проявяват голямо внимание относно тъмните сили. Според съвета на един опитен в духовната бран йеромонах те не бива да си възлагат непосилни духовни подвизи: „Не дразнете врага. По-добре е той да ви забелязва по-малко. Не ще издържите борбата с него. Той не прощава не само добрата постъпка, но дори и молитвата." Затова малцина от пастирите се нагърбват с такива задачи, като прогонване "с молитва и пост" (Мат. 17:21) на тъмната сила от обзетите от нея ("бесноватите"). А онези от тях, които са правели успешно това, обикновено са претърпявали гонения: срещу тях се опълчвали околните, прогонвали са ги, премествали са ги от едно място на друго и т. н. Обаче светците и ревностните подвижници на благочестието не се плашели и не се плашат от всичките козни на врага, насочени срещу тях. Нещо повече - при видимо нападение на тъмната сила срещу тях светците винаги са побеждавали. Някога сатаната в образа на лъв нападнал преп. Сава Освещени. Нахвърлял се и се отдръпвал назад, отново се нахвърлял и отново отстъпвал. Виждайки, че звярът ту се нахвърля, ту отстъпва, преподобният му казал: „Ако имаш власт от Бога да ме погълнеш, защо отстъпваш? А ако ли нямаш, защо се трудиш напразно? Защото чрез силата на моя Христос аз ще те надвия, лъве." И бесът веднага изчезнал. И когато на християнина се наложи да се срещне - наяве или насън - в живота си с тъмната сила или с нейна проява, трябва само да си спомним за онова непобедимо оръжие, което той притежава. А това оръжие е Христовият Кръст, с който трябва да се оградим, а също така и християнското смирение. За последното преп. Силуан Атонски пише така: „Войната (с тъмната сила) е упорита, но само за гордите, а на смирените е леко, защото те са възлюбили Господа и Той им дава Своето силно оръжие - благодатта на Св. Дух, от която се боят нашите врагове, защото тя ги гори." Впрочем, ако християнинът не трябва да се бои от видимите нападения на тъмната сила, то той трябва винаги да знае за постоянното й и невидимо за телесните очи въздействие върху му, да има ясна представа за него и непрекъснато да се бори с това въздействие. Както пише архиепископът Арсений (Чудовски): „Светите подвижници не съветват да се боим от вражеските козни, които се проявяват в борбата срещу помислите и т. н., защото демоните могат само да ни плашат, но не е по силите им да овладеят нашето същество, ако се оградим с молитва, кръстно знамение и духовна трезвост. Страхът само прави слабо сърцето ни и парализира всичко, което ни прави силни срещу вражеската сила." Когато е обхванат от някаква страст или забелязва у себе си пристрастие към нещо, когато наблюдава в душата си състояние, което е противоположно на плодовете на Св. Дух (любов, радост, мир и т. н.) - отвращаване от всичко добро, неприязън, студенина към хората, униние, безпокойство, гнетяща тежест - християнинът трябва ясно да съзнава, че душата му в някаква степен е завладяна от тъмната сила. Според учението на преп. Антоний Велики: „Демоните не са видими тела, но ние им служим за такива. Когато душите ни приемат тъмни помисли, ние приемаме самите демони и ги правим явни с телата си." В тези случаи християнинът незабавно трябва да се въоръжи духовно и да започне да се моли. Лукавият обаче не може да бъде победен със собствени сили. Победата се постига само чрез силата на Христос и на Неговия Кръст. Затова и борбата ще се състои предимно в прилежна молитва за застъпничество и участие в тайнствата Покаяние и Причастяване. При тези случаи от молитвите се четат: „Да възкръсне Бог", Символът на вярата или 90-и псалом. В някои случаи (например при силни прояви на някаква страст), може би ще се наложи към молитвата да се присъедини и постът. При това трябва да се помни, че Господ най-често допуска нападките на лукавия срещу нас или при проява на гордост, или като наказание за някакъв грях. Затова и молитвата за застъпничество трябва да започва с покаяние за онези грехове, които ни подсказва съвестта.
Из книгата на Н. Пестов "Современная практика православного благочестия". Спб.: Сатисъ. т. 1. 1995.
http://www.tavor.hit.bg/
|
САТАНАТА И ТЪМНИТЕ СИЛИ
