|
ще премълча засега автора на текста,защото много хора се плашат да го
четат понеже често говори за Бог и им изглежда прекалено религиозен.......
Бих искала и да уточня значението на думата "религиозен":
Буквално преведено на български,"религиозен" означава"търсещ Бога"....,
точно така я усещам и аз,а и не само аз....
Следователно споделям гледната точка на тези,които смятат,че когато откриеш Бога не можеш да се наречеш "религиозен".
И точно по тази причина,автора не е никак "религиозен".Открилите Бога могат спокойно да си говорят за Бога,да си му се радват без да си окачват
етикета "религиозен".
Приятно четене на всички!
Първата илюзия е: НУЖДАТА СЪЩЕСТВУВА
Това е не само Първата, а и най-голямата Илюзия.
Върху нея са изградени всички други илюзии.
Всичко, което преживявате в момента, целият ви
житейски опит, всичко, което чувствате всеки миг, се
корени в тази представа и в мислите ви, породени от
нея.
Във Вселената нужда не съществува. От нещо се
нуждае само оня, който изисква някакъв определен
резултат. Вселената не изисква никакъв определен
резултат. Вселената е резултатът.
И в съзнанието на Бога нужда не съществува.
Бог щеше да има нужда от нещо само ако изискваше
някакъв определен резултат. Бог не изисква никакъв
определен резултат. Бог е оня, който създава всички
резултати.
Ако Бог имаше нужда от нещо, за да създаде
резултат, откъде щеше да го вземе? Извън Бога не
съществува нищо. Бог е Всичко, Което Е, Всичко,
Което Е Било и Всичко, Което Някога Ще Бъде. Не
съществува нищо, което не е Бог.
Може би ще схванете по-добре тази идея, ако вме-
сто думата „Бог", използвате думата „Живот". Двете
думи са взаимозаменяеми, тъй че няма да промените
значението, а само ще разширите и задълбочите разби-
рането си.
Не съществува нищо, което не е Живот. Ако Жи-
вотът имаше нужда от нещо, за да създаде резултат,
откъде щеше да го вземе? Извън Живота не съществу-
ва нищо. Животът е Всичко, Което Е, Всичко, Което
Е Било и Всичко, Което Някога Ще Бъде.
Бог няма нужда от нищо, за да се появи, освен от
онова, което се появява.
Животът няма нужда от нищо, за да се появи, ос-
вен от онова, което се появява.
Вселената няма нужда от нищо, за да се появи,
освен от онова, което се появява.
Такава е природата на нещата. Такъв е начинът,
по който те съществуват, не начинът, по който си въо-
бразяваш, че съществуват.
Във своето въображение сте създали представата
за Нуждата. Тя произлиза от изживяването ви, че
имате нужда от нещо, за да оцелеете. Но я си пред-
ставете, че хич не ви е грижа дали ще живеете или ще
умрете. Тогава от какво щяхте да имате нужда?
От нищо, нищичко.
А представете си, че би ви било невъзможно да не
живеете. Тогава от какво щяхте да имате нужда?
От нищо, нищичко.
Ето това е истината за вас. Невъзможно е да не
оцелеете. Не може да не успеете да живеете. Въпро-
сът не е дали а как ще живеете. Тоест, каква форма
ще приемете? Какво ще е вашето изживяване?
Казвам ви следното: нямате нужда от нищо, за да
оцелеете. Оцеляването ви е сигурно. Дал съм ви вечен
живот и никога няма да ви го отнема.
Като чуете това, може да си кажете: да, оцеля-
ването е едно, а щастието — друго. Можете да си
въобразите, че имате нужда от нещо, за да живеете
щастливо — че можете да бъдете щастливи само при
определени условия. Това не е истина, но вие сте вяр-
вали, че е истина. И тъй като вярването поражда
изживяването, вие сте изживявали живота и по този
начин и затова сте си представяли един Бог, който съ-
що изживява Живота по този начин. Но по отношение
на Бога това е толкова невярно, колкото и по отноше-
ние на вас. Единствената разлика е, че Бог го знае.
Когато и вие го узнаете, ще бъдете като Бога. Ще
сте овладели живота си и цялата действителност ще
се промени.
И ето тук е великата тайна. Не щастието е резул-
тат от определени условия, а определени условия въз-
никват като резултат от щастието.
Това твърдение е толкова важно, че заслужава да
бъде повторено.
Не щастието е резултат от определени условия,
а определени условия възникват като резултат от
щастието.
Това твърдение остава в сила и при всяко друго
състояние на битието.
Не любовта е резултат от определени условия, а
определени условия възникват като резултат от лю-
бовта.
Не съчувствието е резултат от определени усло-
вия, а определени условия възникват като резултат
от съчувствието.
Не изобилието, богатството е резултат от оп-
ределени условия, а определени условия възникват ка-
то резултат от изобилието, богатството.
Заменете което и да е състояние на битието, което
бихте могли да си представите или измислите. Вина-
ги ще остане вярно, че Битието предшества и създава
изживяването
Тъй като не сте разбрали това, сте си представяли,
че определени неща трябва да се появят, за да бъдете
щастливи — представяли сте си и един Бог, за когото
същото е в сила.
Но щом Бог е Първопричината, какво би могло да
възникне на първо място, ако Бог не е причина и за
появата му? И щом Бог е всемогъщ, какво би могло
да възникне, без това да стане по Божи избор?
Възможно ли е да възникне нещо, чиято поява Бог
да не може да спре? А ако Бог не е избрал да спре
появата му, не е ли тя нещо, което Бог е избрал да се
случи?
Разбира се, че е.
Но защо Бог би избрал да се появят неща, които
биха го направили нещастен? Не бихте могли да се
съгласите с отговора на този въпрос.
Нищо не може да направи Бога нещастен.
Не можете да повярвате в това, защото то би изи-
сквало да повярвате в един Бог, който няма нужда да
осъжда, а такъв Бог вие не можете да си представите.
А не можете да си представите такъв Бог, защото не
можете да си представите и такъв човек. Не вярвате,
че самите вие можете да живеете по този начин, а
не можете да си представите и един Бог, по-велик
от вас,
Когато успеете да разберете, че можете да живеете
по този начин, ще узнаете и всичко, което трябва да
се знае за Бога.
Ще узнаете, че втората ви преценка е била вярна.
Бог не е по-велик от вас. И как би могъл да бъде? Нали
Бог е Това, Което Сте Вие и вие сте Това, Което Е Бог.
Но вие сте по-велики, отколкото си мислите, че сте.
Майсторите знаят това. Точно сега по вашата
планета крачат Майстори*, които знаят това. Тези
Майстори идват от много различни традиции, религии
и култури, но имат една обща черта.
Нищо не може да направи Майсторите нещастни.
В ранните дни на вашата примитивна култура
повечето хора не са били достигнали тази точка на
майсторство. Единственото им желание е било да
избягнат болката и нещастието. Яснотата на съзнани-
ето им е била твърде ограничена, за да разберат, че
болката не трябва да поражда нещастие, и тъй тяхна-
та жизнена стратегия е била изградена около онова,
което по-късно бе формулирано като Принцип на Удо-
волствието. Стремели са се към всичко, което им е
носело удоволствие, и са бягали от всичко, което ги е
лишавало от удоволствие (или им е причинявало бол-
ка).
Така се е родила Първата Илюзия — представата,
че Нуждата Съществува. Тя би могла да бъде нарече-
на и първата грешка.
Нуждата не съществува. Тя е плод на въображе-
нието. В действителност нищо не ви е нужно, за да
бъдете щастливи. Щастието е душевно състояние.
В ранни времена хората не са били в състояние
да схванат това. И тъй като са чувствали, че им са
нужни определени неща, за да бъдат щастливи, пред-
положили са, че същото е вярно и за целия Живот.
В това предположение е била включена и онази част
от Живота, която са започнали да разбират като По-
Великата Сила — сила, която следващите поколения са
възприемали като живо същество, назовавано с голя-
мо разнообразие от имена, между които Аллах, Яхве,
Йехова и Бог.
Хората в ранните времена не са се затруднявали
да си измислят и представят сила, по-голяма от тях-
ната. Всъщност; това им е било необходимо. Имали са
нужда от обяснение за нещата, които са се случвали
наоколо и върху които те не са имали власт.
Грешката тук не е била в предположението, че
съществува Бог (съчетанието на силата и енергията на
Всичко, Което Съществува), а в предположението, че
тази Цялостна Сила и Пълна Енергия би могла да има
нужда от каквото и да било; че Бог по някакъв начин
е зависим от някой друг или нещо друго, за да бъде
доволен или щастлив, съвършен или удовлетворен.
Било е все едно да се каже, че Пълнотата не е пъл-
на, че тя има нужда от нещо, което да я направи пъл-
на. Било е основно противоречие — но те не можели
да разберат това. Мнозина не го разбират и днес.
Създаването на един зависим Бог е довело и до
възникването на културна история, в която Бог има
свой дневен ред. С други думи, съществуват неща, от
чието възникване той има нужда, както и начини, по
които те ще възникнат, за да бъде Бог накрая щастлив.
Хората са ограничили тази културна история до
един мит, който е бил увековечен като „Да бъде Волята
Ти".
Идеята ви, че аз имам Своя Воля, ви е тласнала
към опита да си представите каква е Моята Воля. Това
упражнение много бързо доведе до яснотата, че сред
човешкия род няма всеобщо съгласие по този въпрос.
А ако не всеки знае или не всеки е съгласен с това
каква е Божията Воля, естествено не всеки ще може
да я изпълни.
Най-умните сред вас са използвали това разсъж-
дение, за да обяснят, защо животът на някои хора се
развива по-добре от живота на други. Но тогава пред
вас се е изправял нов въпрос. Как би било възможно
да не се изпълни Божията Воля, ако Бог наистина е
Бог?
Очевидно, Първата Илюзия е имала сериозен не-
достатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да
разкрие, че представата за Нуждата е невярна, погреш-
на. Но на някакво много дълбоко равнище хората са
знаели, че не могат да се откажат от Илюзията, за-
щото тогава ще изгубят нещо жизнено важно.
Били са прави. Но са сторили една грешка. Вместо
да разглеждат Илюзията като илюзия и да я използ-
ват за предначертаната цел, те са решили, че трябва
да поправят нейния недостатък, да запилият нейната
пукнатина.
Така, за да поправят недостатъка на Първата Илю-
зия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали
Втората Илюзия.
|
Първата илюзия е: НУЖДАТА СЪЩЕСТВУВА
