Ако беше неуязвима, ти Лана, никога нямаше да си позволиш да напишеш, че знаеш и можеш ВСИЧКО.
Каквото си надробила, това и сърбаш в момента. Може и да не ти харесва. Но това е всичко, което ти, с цялата си неуязвимост, успя да си докараш.
Да, аз съм малка, дребна душица. Не заявих никаде, че знам и мога всичко, както ти. Прочети как се самоопределям. АЗ СЪМ МАГЪЗНИК. И Магъзник по-голям от мен няма и да намериш. Колко още искаш да бръщолевиш за моята дребна неразбираща същност, за да се почувстваш над мен? Давай още такива изреченийца, знам, че можеш, тъй както знам, че и утре е ден- опиши ми колко дребна душица съм, как съм сляпа, как съм глуха! Помага ли ти? Сигурна ли си, че ти помага? Любов ли е това, а не е ли ЕГОЦЕНТРИЗЪМ. Уви, любовта такива описания по адрес на другите не допуска, Лана. Ако знаеш какво е това ЛЮБОВ, ще знаеш и какво е ДОСТОЙНСТВО. Знаеш ли какво е достойнство? Само недостойните упорстват, когато забележат, че са сбъркали, останалите поправят грешките си. О, почакай малко, а какво ще си помислят хората, ако Лана каже, че е сбъркала? Това ли те притеснява? Не, мила Лана, зарежи това, ако то те тревожи. Това е пътят на слабите. Само слабите търсят опора в тълпата. Само за слабаците мнението на мнозинството носи наслада.
Разбирам те, колкото и да не ти харесва това. Попадна в задънена улица. Сега си помисли добре дали искаш да си останеш там, където стигна. Няма път напред. И е твърде късно да се върнеш назад.
----
к`вот човека сам си гу е напраил, никой друг ни мое да му го напраи.Редактирано от Mar Kъpти Myньoв на 21.02.06 00:26.
|