Ами точно щото много пъти съм изпадал в подобни ситуации най-накрая намерих начина за справяне с тях.

Просто в тези образи по някакъв начин си вложил собствена есенция, затворил си част от съзнанието си, те са полуоткъснати , затова ги чувстваш хем като външни и все пак по някакъв начин близки. Малко или много знаеш, че това си ти, тоест няма бариери между вас, не може да има, няма никакви прегради, което в едно по-ниско състояние на духа може да се преживее като страх, чувство за уяззвимост.

Да кажем като дете си фантазираш, че се превръщаш в мечка и тичаш из горите, това е любимата ти игра играеш си така ден след ден, наистина се вживяваш в ролята... след това минава време, ти се променяш и преставаш да играеш така, дори забравяш... Минават години и един ден ти в просъница виждаш мечка до леглото си, застрашителна, огромна, черна... като оживяла от фантазиите ти... стоп!!! - да тя е оживяла от фантазиите ти.

Просто част от твоето съзнание е останало във формата "Аз съм мечка", превърнало се е в такава, а след това ти си зарязал играта, не си я приключил, не си я довършил просто си я зарязал, не е имало "Аз вече не съм мечка" и една част от съзнанието ти все още се завихря и поддържа жива детската ти фантазия, а ти вече си пораснал, променил си се, старата фантазия ти е чужда... отдалечил си се от нея. Така в момента, в който мечката се появи до леглото ти, ти не можеш да я познаеш, минало е твърде много време, тя ти е "чужда", чужда на това "аз", което си в този момент. И въпреки всичко ти знаеш, че между теб и тази мечка не съществува празно пространство, не съществува никаква бариера, нищо не може да я спре да те докосне, та тя си ТИ, едно отдавна забравено и захвърлено, изоставено "ти"...

Ако успееш да я познаеш, ако успееш да си спомниш отдавнашната детска игра, ако си спомниш как си тичал из вековните гори в образа на същия този палав огромен пухкав мечок, как си говорил с птиците, как си ловил риба в близкия поток... старото ти аз ще се върне, споменът ще го върне, ще си спомниш какво си бил, формата ще отпадне, "мечокът" ще изчезне, защото играта е приключила и ти вече си друг човек, но затвореното в образа на мечока съзнание ще се освободи и ако поискаш ти пак ще кръстостваш горите, но повече няма да виждаш в просъница мечки до леглото си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите